:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,422,729
Активни 58
Страници 17,096
За един ден 1,302,066
Реконтра

Пристрастяване

Безсмислено освежаване на нови маски. Биографиите не се изпират.
Всичко започна някъде към 9-9 и половина сутринта, когато келешът на Попови редеше на огледалцето на майка си тънка бяла линия с дебитната карта на баща си. На общата тераска на блока. Запали цигарка за затапка и захвана да прави дупки с фаса в кюлотите на Александрова, няколко на брой и проснати акуратно по цвят на общия простор там. Бе уникален тулуп на 18 - бащичко. И, разбира се, не му пукаше за нищо и от никого, което се брои за бонус на тази възраст, знаете.

Кварталната чума Александрова бе способна на всичко, че и повече. А днес бе на макс пауър в разтребването.

Изкорени фикуса, а с празната саксия разби темето на келеша. Мигом се понесе с коренището надолу по стълбите, като Атила към Рим. Само че - по-дивият му женски вариант! Пътьом помете черджето на Черневи и обърна бебешката количка на Пеева-дъщеря от третия, дето я оставяха на площадката пред тераската. Нарочно - разбира се, та да не може да се простира!

Попов трудно се стряскаше поради битността си на бивш квартален от милицията, мущрован и обръгнал на всичко. Но сега вече побесня не на шега. Раздра с вик гимнастьорката си и се приготви да отрази нальота на съседката си подобаващо. Като начало отпра лявата част на простора заедно с мазилката, двата армирани дюбела, въженцата и прострените кюлоти на Александрова. Размаха го досущ пряпорец и се втурна да посрещне нападателката, която се стовари по задник връз него.

- Смей се, палячо! - провикна се неясно защо тя.

Стовари остатъка от фикуса върху главата на Попов. Ма гадът се бе подготвил! Изтръска глава от пръстта с едно движение - също животно, каквото си беше, и ловко нахлупи пробитите кюлоти върху половината собственичка. От устата й първо изхвръкна предно горното чене, никелиран мост от 7-и горен десен, а чак след това порой ругателства, които биха впечатлили всеки бакшиш по Цариградско по време на мирните протести. От което се разбра в крайна сметка, че Александрова лелее да му стане баща! Попов се вкопчи в гърлото й през фаталните кюлоти:

- Вещицеее! Ще те излежа на едно ребро.... Мъртва си, червена мършо!

- Давай, баща ми! Кой не скача, е червен! - насърчи го келешът - толкова наджаскан, че приемаше огромната цицина от разбитата му в главата саксия като 3-ти тестис и бе горд от това.

После нареди още една линийка и произнесе доволно:

- Страхотно, чак ме тръшна.

Нещата бяха ясни, но с непредсказуем изход. Както бе модно в сезона на летните бдения по Орлов мост и политическите промоции от всякакъв кольор! Тераската се бе превърнала от предмет на безумен съседски спор в арена за задълбочена политдискусия. На първо четене Попов декларира с два тупаника, че цялата й партия е такава - на погромаджии и интриганти. После припомни на съседката, че е връстница на Бузлуджанския конгрес. Александрова го изрита с кокалестото си коляно където трябва между краката. Което си беше достоен аргумент отвсякъде. Назова го сплескан гербер, тъп, нагъл, макак, маниак и още две педи обиди. Попов я посъветва с лакти да ходи да се пЕре с коалиционните си партньори. И да си подава оставката като касиерка на входа, щото я чакат в прокуратурата. С нетърпение - подчерта изрично! Заплю я в лицето. Александрова успя да докопа обърнатата количка, тикна я в шкембето на Попов. Онзи се срина напред в нея и се понесе през стълбището през входната врата на кооперацията направо на улицата. Престижът му бе уронен, а Александрова ръгна напред-назад из тераската, развяваше червените си кюлоти на главата и обясняваше на наизлезлите по балконите, че ей така герберите ще бъдат изгонени навеки от властта.

Да хвърлим бегъл поглед назад, но не чак толкова. Преди едни 25 години например, когато старшина Попов бе партиен секретар в районното, а другарката Александрова - председател на Профкомитета...

Внимание! Политиката води към пристрастяване.
1822
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД