Оня ден колегата Дърдонков ме засича по коридорите на Университета.

- Какво ти е мнението за протестите, ма честно? - пита. - Не от позицията на купен протестиращ, поръчкова медия или хрантутник на западна фондация?

- Положително ми е мнението! - му викам. - Честно! И отрицателно ми е мнението, пак честно! Противоречиво, с други думи.

- Видя ли! - израдва се, неясно защо, Дърдонков. - Без да се усетиш, ти фактически си усетил моето усещане, че нещо не е наред.

Точно така. Усещам как Дърдонков съвсем правилно усеща, че нещо не е наред. Даже не едно нещо. Поне две неща не са наред.

Иначе съм категорично "за". По принцип. Подкрепям протестите. Подкрепям протестиращите. Подкрепям собствената си подкрепа. Просто няма начин да е по друг начин. Щото аз, между другото, съм професионален протестиращ. Протестирал съм, ако става дума, тогава, когато никой друг не е протестирал. Макар че е имало за какво. Преди 1989 санким.

Но да се върнем на нещата, които не са наред. Първо, замерят парламента. Това добре. Но с какво го замерят? С домати, краставици, яйца, тоалетна хартия. И толкова. Беден асортимент. Никакво въображение, никаква креативност.

Къде е богатата палитра на българските плодове и зеленчуци - арпаджик, примерно, сухи джанки, корнишони, манатарки, биоекскременти и имам байълдъ? Къде са спортните артикули - топки, шайби, стикове, бухалки, базуки, шпайкове и анцузи? Къде са произведенията на родната парфюмерия, кинкалерия, галантерия, бижутерия и дизентерия? Язък, обаче тю-тю.

Второ, губи се чистата идея на протеста и се подменя с мръсна идеология. "Искаме да си отидат от властта вашите лоши, за да дойдат във властта нашите лоши! Щото нашите лоши са по-добри лоши от вашите доста лоши лоши!" Тъпо и отгоре! Никакво разбиране на методологията на конфликтологията. И на логиката на конфликтистиката. И на конфликтоведската етика.

Протестът би бил смислен само ако има за цел да изфъшка от сладката власт и нашите лоши, и вашите лоши, и техните лоши, и всички лоши. Иначе днес аз не влизам в парламента и протестирам, утре ти не влизаш в парламента и се тръшкаш по улиците, после той не влиза в парламента и блокира някой мост. И се получава фактически безнадеждна и безрезултатна поредица от избори - чист пример за така наречената от колегите Георг, Вилхелм, Фридрих и Хегел (последният да затвори вратата) "лоша безкрайност".

По този повод се сещам с какъв блестящ пример преподавателят по формална логика в Университета Мерджанов (лека му пръст) обясняваше популярно на крайно затруднените студенти свойството "транзитивност":

"Отишъл Вуте на служебна командировка в Париж. И се заровил из бардаците, търсил обслужващ дамски персонал с едно изискване - да е болен от сифилис. Убеждавали го шефовете на публичните домове, че нямали такива дами, че целият им персонал подлежал на седмичен медицински и хигиенен контрол, че как можело така да ги обижда и пр. Накрая един се осмелил да го попита защо пък точно болна от сифилис му е изтрябвала.

"Щото тя менека че ме зарАзи, нъли, па я сифилисо, като се върнем домо - на булята, булята - на агрономо, агрономо - на даскалицата, даскалицата - на кмето, кмето - на кметицата, кметицата - на горскио, мамето му аз на нега, дека есенес ме глОби двайсе лева за три кубика дърва".

Та да внимаваме с генетично транзитивния вирус на "партизанско-партийното протестиране"! Като плъзне заразата, няма спиране: ГЕРБ - на РЗС, РЗС - на ДСБ, ДСБ - на ДБГ, ДБГ - на БСП, БСП - на ДПС, ДПС - на "Атака", "Атака" - на НФСБ, НФСБ - на ВМРО, ВМРО - на НДСВ, НДСВ - на хиподилчето, хиподилчето - на всички останали.

И отиде, та се не видя!