Британската телевизия "Скай" успя да направи първото обширно интервю с новия шампион на "Уимбълдън" Анди Мъри. Ето какво сподели шотландецът за емоциите на деня и отзвука им в бъдещето.



- Рано е за глобални оценки, но все пак как се чувстваш ден след финала на "Уимбълдън"?

- Чувството е страхотно, макар че успях да спя само час и половина тази нощ. Но, като се събудих, установих, че денят може да е страхотен, когато си шампион на "Уимбълдън".

- Като изключим еуфорията след последната точка в мача срещу Джокович, успя ли да отпразнуваш победата?

- Всъщност, не. Тази вечер ще изляза с всички от отбора ми, ще отидем на вечеря. Тогава ще празнуваме. Снощи посетихме шампионския бал, дълго се радвахме заедно. Докато приключи официалната част, стана полунощ и се прибрахме по домовете си едва в три през нощта. Денят определено бе дълъг, така че едва днес ще можем да се съберем, за да празнуваме истински.

- Получи ли някакви по-специални съобщения на телефона си?

- Да. Всъщност, ако трябва да изброя всички значими, са твърде много. Получих съобщение от кралицата. А тази сутрин говорих по телефона с Дейвид Бекъм.

- О, така ли!? Какво ти каза той?

- В общи линии "Браво на теб!". Но поздравленията просто валят от вчера насам. Пишат ми много приятели, роднини, мои треньори от детството. Все хора, свързани по някакъв начин с моята кариера.

- Трогателно. А твоята майка пусна в "Туитър" своя снимка с Иван Лендъл със заглавие "Аз и Дракула", но пък той се усмихва на кадъра. Успя ли да разговаряш насаме с треньора си, той имаше ли по-специално послание за теб след мача?

- Всъщност, не. Разбира се, говорихме си снощи. Бяхме заедно на шампионския бал. Той изглеждаше много щастлив. Чудесно е да видиш някого като него удовлетворен. Човек с неговата кариера бе просто доволен от случилото се. И това е страхотно.

- Вече имаш две титли от Големия шлем, вероятно те чакат още много. Какъв товар успя да свалиш от гърба си сега?

- Определено се чувствам успокоен. Свалих много напрежение след вчерашния ден. Чувствам, че следващия път, когато изляза на корта, ще съм много по-уверен и отпуснат. Вече ще се готвя с много повече спокойствие за големите турнири. Така се случи и след миналогодишната титла на US Open. В следващите турнири бях много вдъхновен във всеки мач.

- А какво ще кажеш за всенародната подкрепа към теб? Не е ли невероятен този повсеместен изблик на любов към Анди Мъри? Това вдъхнови ли те допълнително?

- Да, определено. Макар че няма как да прочета всички вестници и да изгледам всички тв репортажи, за да разбера всичко, което се случва по време на турнира. Все пак трябва да се концентрирам най-вече върху подготовката и играта си. Но атмосферата на корта вчера бе фантастична от първата до последната топка. После видях няколко кадъра от обстановката извън стадиона, из Лондон, в родния ми Дънблейн. Направо е невероятно колко много хора се радваха за мен. Но, всъщност, когато съм на корта, няма как да забележа всичко това.

- Така е. А какво виждаш на хоризонта? Първото място в световната ранглиста ли е най-голямата ти следваща цел?

- Не. Естествено, че всеки иска да е №1 в света. Но това е доста трудно постижение. Ето, в момента притежавам две от титлите в Големия шлем, играх финал на трети и имам златен медал от олимпийските игри, а дори не съм близо до първото място. За това се иска цяла година игра на високо ниво, постоянство. Може би някой ден ще успея да стигна дотам.

- За нас ти вече си номер едно, Анди. Но кажи какво ти предстои сега, ще почиваш ли? Ще стигнеш ли до Дънблейн, където, според твоята баба, снощи е имало грандиозни тържества.

- Ха! Не съм сто процента сигурен какво ще правя. Първо ще приключа със задълженията си днес. После смятам да организирам едноседмична ваканция. Не знам още къде ще отида, но ще е хубаво да избягам за малко. Разбира се, ще опитам и да се прибера при семейството си горе, в Шотландия.

- Колко силен смяташ, че ще е твоят пример? Дали сега децата ще хванат тенис ракета заради твоя триумф на "Уимбълдън"?

- Не знам. Надявам се много деца да започнат да играят. Дано не се налага да чакаме още 77 години. Вижте, съжалявам, но това всъщност не е моя работа. Това зависи от хората, които са отговорни да осигурят възможност на децата да играят тенис. Надявам се вчерашният ден да спомогне поне малко за подобряването на резултатите на всички британски играчи в бъдеще.