Любимецът на бултрасите Мариян Огнянов е
Автоголът на Левски
Мацата днес отново е онова усмихнато цигане, тичащо с оплезен език след гол
Живко Сребрев
Едно младо цигане тича с оплезен език, а 10 батковци го гонят. Нормална картинка за гетото в Лом, сигурно нещо е откраднал малчуганът. Да, ама картинката се разиграва на националния стадион “Васил Левски” пред 55 000 зрители. Току-що немислимото доскоро е станало факт – българин вкара гол за български отбор в групите на Шампионската лига! При това във вратата на Челси, в тази на легендарния Петер Чех. Ако сръбче, словак или дори черногорче бяха направили това нещо през 2006 година, днес това щяха да са футболисти за поне 5-6 милиона евро. Че и отгоре. Вместо това преди година
Левски предлагаше наляво и надясно Мариян Огнянов за пакетче семки и малък “Кент”. Взе го Ботев Пловдив. И ето го днес ромчето пак тича оплезено. От радост. След гол. Вкара на Астана, отбеляза и срещу Жрински. Играе футбол, какъвто би трябвало да радва и Любослав Пенев. И сигурно скоро Чичовото ще го викне. Защото, откъдето и да го погледнеш, тази година Мацата е най-добрият офанзивен халф в “А” група. Вкарва, и то какви голове! Тича, май вече и се бори като мъж.
А най-важното е, че се е отърсил от ромския комплекс за малоценност, който му попречи да се пребори с несгодите в Левски. Тогава след онзи гол на Огнянов срещу Челси тарторите на Герена го намразиха. Завидяха му зверски. И може би имаше защо. Та за Домовчийски, за Йовов, за Бардон дори при победа не се беше писало толкова, колкото за Мацата след онова попадение. В седмицата след сблъсъка с тима на Абрамович за него излязоха 14 очерка (!) във всевъзможни централни медии. Дори Елена Йончева напомни за себе си, гостувайки от телевизия в телевизия да обяснява как покрай един филм за гетото в Лом е открила Мариян
И всичко това заради един почетен гол! Нямаше как свикналите да се къпят в медийно внимание звезди на Левски да простят това на цигането. И те му намериха цаката. Когато Огнянов беше на терена, никой не му подаваше. Когато пък беше на пейката, никой не го виждаше. И той в един момент дори мислеше да се откаже от футбола.
Добре, че избра Ботев това момче! Канарите са отбор, където можеш да си възродиш кариерата. Стига да обичаш да играеш… футбол. А сега при Мъри пък е направо песен за Огнянов
Всъщност Мариян стана друг човек още при Ферарио Спасов. Но сега вече изглежда завършен продукт. А, да, защо не му личи ромското. Преди да отбележи попадението срещу Жрински, Мацата имаше 60 секунди по-рано много по-добра възможност. Необезпокояван, с полупаднал вратар пред себе си. Не вкара. Ако това се случеше в други години, пиши го бегал. Всеки пропуск в Левски се превръщаше за Огнянов в драма, сравнима с тази на останалия без сателитна чиния Бат Сали. Мацата се изключваше от мача, бягаше от отговорност, почваше да прави шпагати, вместо да върши онова, което най-добре умее – да играе футбол. А той може. И Наско Сираков също го знае добре. Някога Вълка изръмжа на мениджърите никой да не припарва до Огнянов. В един момент обаче на Герена дойдоха парите от участието в Шампионската лига, преди това и от похода в Лига Европа. И подуянци обърнаха поглед към такива като Жеан Карлос, от които лъха на келепир
А Мариян изпадна дори от групата. Лашкаха го в Петрич, в Метрич, навсякъде, където Наско имаше роднини. И накрая вдигнаха ръце от него.
Което е може би един от трите най-големи автогола в съвременната история на Левски. Днес сините можеше да си живеят добре от парите за Огнянов. Просто трябваше да направят като братята сърби. Там само дебнат да се появи такъв като Мацата. Камо ли пък да вкара гол на Челси. Няма значение със Звезда ли го е направил, с Партизан ли. Вкарват го в състава и го славят, докато излъжат някой да го купи. За много пари. А в Левски какво? Завидяха на едно цигане. И бяха готови да го смачкат. Не успяха. Провалиха се. Станаха за смях. И затова днес докато в Подуяне вече прибират багажа от пътуването до Иртиш, Мацата стяга куфарите за града на “Мерцедес”. И е сигурно, че може би скоро ще отиде в тим като Щутгарт за по-дълго от 90 минути.