|
| Тъй желая мозъкът ми да е единен, да не се тепат хемисферите... |
- Трудно е да бъдеш вляво, особено когато не си бил вдясно. Както е трудно да си вдясно, когато никой не е бил там.
Когато това се случи, по улиците имаше много хора. Голяма част вървяха само в една посока - все вдясно. И с пълен глас викаха, че са на прав път.
Друга част вървяха все вляво. И не пропускаха да кажат, че това е правият път.
Имаше и такива, които искаха да вървят едновременно във всички страни и посоки, но те бяха много малко на брой и се говореше, че били пиели все скъпи лекарства.
Тези, които вървяха все вдясно, не пропускаха да ми напомнят:
- Дясното е право. Ела при нас и ще видиш истината в очите! Няма по-правилно нещо от вървежа вдясно.
Или пък подчертаваха:
- Който не е вдясно, не е на себе си! Ние сме правите, умните и красивите!
Попитах ги:
- Колко сте вие там?
- Много сме - отговориха ми, - при нас са всички, които мислят, млади и стари, бедни и богати, че дори и банкерите са при нас!
Чак се потресох от тези думи.
- Леле! Как банкерите са при вас! Къде се е чуло и видяло банкери да подкрепят народа! Няма такъв филм никъде по света, май!
Тези, които бодро крачеха вдясно, не се съгласиха с мен:
- Има! Тук, при нас! Банкери и патриотично настроени индустриалци са тук, при нас, защото сме на правия път. Рамо до рамо.
Не им повярвах:
- Или това не са банкери, или рамото ви е нефелно!
- Нищо не разбираш ти, шушумига такава!
Съгласих се и ги оставих да си продължат напред.
Другите, които все твърдяха, че и те са на правия път, бяха вървящите вляво.
- Това е посоката - убеждаваха ме разпалено. - Няма друг начин да се върви напред.
- А колко сте вие там? - попитах ги и тях.
- Много сме - отговориха ми, - при нас са всички трезвомислещи хора, които не могат да вървят надясно. Млади и стари ни подкрепят, честни политици има в нашите редове, защото всичко истински право е наляво.
- Познавате честни политици?! Това да е някакъв фабричен дефект при вас, та все вляво климкате?
Те кротко ми се усмихнаха:
- Млади човече, такива като вас няма да ни разколебаят от правия път! Елате при нас, всичко друго е компромис.
Не ми се спореше и ги отминах мълчешком, но тогава иззад ъгъла се зададоха всички онези, от дясното. Видяха ме и задюдюкаха.
- Ти - викат - продължаваш да се мотаеш като муха без глава. Целият свят вече е завил вдясно, ти си стой така и не мърдай! Срамна работа!
- Имам си по-важна работа - отговорих им.
- Няма по-важно от това да се ходи вдясно!
И продължиха напред в дясното.
От съседния ъгъл се подаде колоната, която вървеше вляво.
- Какво реши? - попитаха ме дружно.
- Реших - казах им - да остана на място. И да изчакам да дойдете, както и да дойдат онези, дето вървяха вдясно.
- Ние никога няма да се съберем!
- Ваша си работа - рекох, - но ми прави впечатление, че се въртите в кръг. Каквото и да правите и да струвате, правите едни големи кръгчета. Нищо друго!
След малко се появиха и онези, дето все вдясно...
- Оставете го - рекоха, - той стои на едно място и само глупости говори.
- Да имате да вземате! - рекох им. - Стоя си на едно място, защото всичко видях. Едвам чакам да чуя истината.
Заобиколиха ме.
- Друго имаш ли? - питат ме.
Имах и им го казах право в очите:
- Трудно е да бъдеш вляво, особено когато не си бил вдясно. Както е трудно да си вдясно, когато никой от вас не е бил там.
Тогава се чуха и гласове, че трябва да ме обесят, защото това са големи глупости, но дюдюканията надвиха всичко.
- Имам и друго - рекох им. - Няма повече да протестирам на улицата. Не бива всеки да знае за нашите мъки!
После се разделихме. А те си продължиха... напред? Едните вдясно, другите вляво.
