Три пъти препълнената зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна става на крака, за да аплодира поетът Валери Петров. Удостояването му със званието "почетен гражданин на Варна" бе кулминацията на срещата с хора от т.нар. интелектуален елит на нацията. Тази среща е вече традиционна - тя поставя финала на честванията на Деня на будителите в морската столица.

Новият "почетен варненец" прие и ключовете на града. "Не само формално искам да кажа, че не съм сигурен дали заслужавам тази чест", каза поетът. "Но ако грамоти и ключове се даваха не за заслуги, а за обич - тогава конкуренти нямам", добави той и следващите му думи потънаха в тътена от аплодисменти.

Многократно публиката възнаграждаваше с аплауз думите, долитащи от сцената, където бяха седнали гостите. Три часа продължи своеобразният "монолог с много гласове", който тази година трябваше да отговори на въпроса: "Ще спасим ли България?" Своя отговор даваха историци, хора на изкуствата, учени.

"Това, което ще се случи в залата, не търпи цензура и дипломатичност", обеща в началото кметът Кирил Йорданов. Той бе хвален от гостите си като автор на идеята, поставила начало на традиционните вече срещи през 2000 г. Писателят Тихомир Йорданов най-явно прехвърли границата към политиката с апела: "Вярвайте на сегашната кметска власт!", с което подсети, че се задават нови местни избори.

Срещата, обявена като разговор с представители на интелектуалния елит на България, събра на една сцена още Златина Тодева, Красимира Колдамова, Георги Черкелов и Хайгашот Агасян. Един до друг застанаха професорите Андрей Пантев и Александър Чирков. Проф. Иван Славов пък седна до Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

"Когато казваме будители, не казваме, че останалите са били спящи", отвори темата проф. Пантев. "Другите не са имали смелостта да бъдат различни във времена на еднаквост", каза той.

"България се спаси", заяви проф. Александър Чирков, "още през 1989 г., когато се спаси от архаичното комунистическо общество". Веднага бе освиркан. Това е нормално, каза той, и добави: "Със съгласие се гради малкото, с несъгласие се руши голямото".

Независимо от тези, които не вярват и тези, които не искат, ще спасим България, бяха думите, които извикаха аплодисментите на слушателите. "Браво, Георги!", провиква се екзалтирана дама към човека пред микрофона - Георги Черкелов. Той разказва история за Дякона Левски - как селяните го слушали, кръстели се и нареждали:"Чул те Господ, Дяконе", а той им отвръщал:"Господ чул не чул, вие трябва да ме чуете".

Двама от гостите изразиха явно общо мнение - и тяхно, и на публиката. Не ни провървя на политици, категорични бяха Красимира Колдамова и проф. Иван Славов.