Никога не съм мислил за ролята на лодките и другите плавателни съдове в живота ми.

Наивно съм смятал, че след като не съм фаропазач, те не играят съществена роля за мене.

Както обикновено се получава - жестоко съм се лъгал.

Сега вече виждам фаталната роля на плавателните съдове.

Започвайки от прочутите лодки еднодръвки на нашите прадеди славяните и свършвайки с не по-малко прочутия кораб с американската фуражна царевица, чието движение се следеше като Халеевата комета.

Може и да ви се видят странни тези следствено-причинни връзки, но представете си, че в 1876 година по Дунава не плаваха никакви кораби. В това число и "Радецки". И Ботев беше останал в Румъния, издавайки все повече и повече вестници, основавайки накрая и издателска къща и отивайки до Дунава само за риболов.

Колко различно щяха да се развият много неща от нашата история.

А представете си сега, че крайцерът "Аврора" въобще не беше построяван. И следователно нямаше начин да даде три халосни изстрела по девическия пансион в Смолни.

Развинти ли ви се фантазията?

Ами ако онази лодка, с която Димитров и Коларов пресичат бурното Черно море, за да отидат на заседание на Коминтерна, се беше пробила насред път и потънала?

Схващате ли връзката? И следите ли мисълта ми?

Разбирате ли защо Ленин се качва само на броневик и никога на лодка?

Точно така - защото иначе революцията е в опасност.

Ето как на дело плавателните съдове застават на пътя ни и играят едва ли не фатална роля в световната история.

Когато през януари нацията вкочанясваше поради временни неуредици с петрола и всички имахме вече отрицателна температура, отново плавателен съд спаси живота ни.

Известният танкер на спасението, танкерът "Струма".

Спаси ни даже не самият танкер, а съобщението, че настроението на капитана му там, в далечния Новоросийск, се е подобрило.

След като седмици наред беше лошо.

Това съобщение на телевизионната говорителка ни беше достатъчно и ние оживяхме.

Що се отнася до самия танкер, така и не разбрахме какво точно стана с него. Ту беше натоварен и на два часа път от Варна, ту чакаше да го товарят в Новоросийск, ту беше натоварен, но не беше заплатено за нефта, ту беше заплатено, но пък сметката не пристигнала от Москва. Впрочем, това не беше и важно.

Танкерите въобще са много любопитни съдове.

Като едни санбернардски кучета те спасиха живота на още двеста мои сънародници на една сто и четиридесет часова опашка за бензин.

Някъде към шестия ден, поради редица климатични, психологически и социологически фактори сънародниците започнаха да се самоизтребват.

Изчаках да паднат първите петнайсет и се намесих с една проста сметка, почерпена от вестниците. С вестник в едната ръка и молив в другата аз изчислих пред озверените шофьори колко хиляди тона нефт карат наши танкери от всички краища на света.

Получи се такава чудовищна цифра, че мнозинството затихна.

След като в страната ни се намират две трети от световните запаси на нефт, казах аз, има ли смисъл да се избиваме?

Разотидоха се засрамени.

Когато махнаха лодките от езерото в Борисовата градина и сложиха там пеещи фонтани, всички решиха, че с лодките е свършено.

Но лодките отново са в езерото.

Ето как плавателните съдове надделяват и все още определят развитието на историята.

Изчезнаха паметници, бюстове, имена, но не и лодките.

Следете внимателно корабите, изучавайте лодките, вглеждайте се в саловете.

Те са извор на знания.