При тази напрегната ситуация нямаше начин да не се случи.

Парламентът се преумори от безделничните законодащни усилия, гласува си едномесечен отдих, нахлупи сламените капели и отпиля към морето.

Дето ги очакваше дворецът Евтиноград, наричан тъй, щото там не можеха да измислят толкова високи цени на услугите, колкото да не са позорно евтини за дебелите портфейли на работещите единствено на ползу роду избраници.

Обаче протестът вече втори месец не пасеше трева. С идеята да не позволи на търтеите да търтеясват реши да премести гражданската си енергия към Черноморието, моментално организира така наречения "Орешарски марш" (нямащ нищо общо с "Марш, марш, с генерала наш"!) и се завлачи пеш през родината, минавайки тържествено през различни населени места и будейки с вувузели, лозунги, плакати, маската на Волен Сидеров и цицата на Таня Илиева революционния гняв на трудолюбивото българско население.

Стратегията предвиждаше непробиваема окупация на евтиноградската олигархическа крепост по суша, въздух и вода (за евентуалното реализиране на масирана подземна окупация не им достигна акълът).

Уточняването на предвидените мерки за защита на отдъхващите наложи спешна среща на председателя на Народното събрание Михаил Миков с бригаден генерал Патакютев, комендант на евтиноградския гарнизон.

- Софийските хаирсъзи смятат да блокират мирната почивка на невинните народни представители! - докладва с армейски плам генералът. - Жива верига откъм земните подстъпи, колективни лодки и индивидуални плувци откъм морето, парапланеристи и парашутисти откъм въздуха.

- Как ще бъде организиран отпорът срещу земно ситуираната жива верига? - попита Миков. - Имайте предвид коварството на въпросните терористи! Нищо чудно част от тях да бъдат дегизирани с бански костюми (цели или монокини) или с хавлиени смокинги. Не забравяйте и вероятните нудистки изстъпления!

- Бъдете рахат, г-н Миков! Пред бетонните заграждения сме опънали къде петстотин километра бодлива тел и сме разставили два вагона противопехотни мини, издълбали сме широк тридесет и осем градуса по Фаренхайт и дълбок поне пет квадратни хипотенузи ров, като сме го запълнили с морска вода и азотна киселина, в която плуват адриатически акули и галапагоски костенурки. Вътре сме дислоцирали три танкови бригади и два пехотни корпуса.

- А как ще отблъскваме въздушната агресия?

- Ноу проублем, уау, фък ю! - отрапортува стегнато по натовски достойният воин. - По верандите на двореца е монтирана зенитна артилерия. Старозагорски сержанти, маскирани като безгрижни курортисти, ще крият в плажните си чанти кокетни преносими ракети със задно окачване "Стрела М2". Бракуван стопански двуплощник от довоенния тип "Бригадир DRZ" ще ръси върху парашутистите и парапланеристите биоинсектициди и купесто-дъждовни светкавици.

- Отлично! - възкликна парламентарният началник. - А по морето? Нали се сещате, че ще вдигат и там барикади от павета, чугунени улуци и водорасли?

- И оттам ще но пасаранкат, гяволите пезевенкести! - сурово изрече своята присъда генералът. - Знаем, че ще атакуват с лодки, подводници и медузи. Откъм морето обаче ще ви пази крайцерът "Аврора". Цанили сме го назаем за август от санктпетербургския военноморски музей. Ама без халосните снаряди.

В уморените безсънни очи на Миков проблеснаха искрици исторически оптимизъм. Има, наистина има реален шанс социалният хаос да бъде победен с много търпение, мъдрост и няколко тона бронебойни амуниции.

Държавността ще я бъде! Венсеремос! Партия о муерте!

Всъщност, замисли се дълбоко той, няма място за кой знае какъв избор. Работата е ясна, си рече. Партията - за нас, муертето - за тях. От въздуха зенитна артилерия.