Дълго време учените смятаха, че в еволюцията егоистите са победители, а не екипните играчи. Последните изследвания на еволюционни биолози от Мичиганския университет обаче опровергават тази теория. Учените предлагат нови доказателства, че егоистите са обречени.

Теорията на игрите се използва в биологията, икономиката, политологията и много други дисциплини. За последните 30 години голяма част от изследванията са били посветени на кооперирането на много форми на живот - от едноклетъчни до хора. "Открихме, че еволюцията наказва егоистите - казва водещият автор на изследването Кристоф Адами, професор по микробиология и молекулярна генетика. - Някои егоистични организми може да излязат напред за кратко време в съревнованието с ограничено множество противници. Но егоизмът не е еволюционно устойчив."

В качеството на модел за изучаване на сътрудничеството учените предложили игра дилема за затворници. Двама души, извършили престъпление, са арестувани. Полицията предлага на всеки от тях сделка: Да издаде своя съучастник и да се озове на свобода, докато другият прекара в затвора шест месеца. Ако и двамата се предадат един друг, то и двамата ще получат по три месеца. Ако и двамата мълчат, то ще получат по един месец затвор.

Когато затворниците могат да поговорят един с друг и да установят близки отношения, обикновено те правят компромис и заедно прекарват само един месец в затвора. Ако такава възможност няма, то най-добрият вариант е да се предаде другият, защото това гарантира свобода на "доносника".

Хинц и екипът му стигнали до извода, че възможността да си сътрудничат и общуват е изключително важна за създаването на печеливша стратегия, която ще донесе успех в дългосрочна перспектива. Учените смятат, че такъв набор от принципи е приложим към всички организми. От кооперирането печелят и едноклетъчните, и хората, съществуващи с други хора в семейства, племена и народи.