Топлата гроздова води до нелепи кошмари.

Сънувах, че съм Ной... Сънувах, че работата отива толкова на зле, че взех брадвата, отсякох ореха в задния двор, разбутах оградата, разтурих курника, за ужас на комшиите, разковах и тоалетната и с наличния дървен материал стегнах спасителен ковчег.

В съня изобщо не повярвах на метеоролозите, дето го дават до края на лятото все слънчево - ние сме чели дебелите книги и сме наясно, че когато наоколо всичко се издънва, пердашим се по улиците, вземаме нови борчове, за да не връщаме старите, нареждат ни веднага след Содом и Гомор в класацията на най-порочните нации - бедствието е близо! Казано е и е писано - небето ще се продъни и де що вода е останала, ще се излее върху главите ни прости, язовирите ще прелеят, реките ще придойдат, моретата ще се разпенят, за да измият греха и неговите носители - т.е. нас.

А не е хубаво да се затрива хептен родът български!

Захванахме се с жената да спасяваме.

Децата - на първо място.

Кучето - естествено. Пратих сина да му хване някоя кучка от улицата, та и то да си има дружинка.

Кокошките минаха през тенджерата, за да заемат по-малко място.

За котката изобщо нямахме грижа - тя се качи на мачтата на ковчега и категорично отказа да слезе, макар да я убеждавахме, че ще й дадем да си поиграе с хамстерите.

Докато допиша корабния списък, на вратата се потропа.

Отварям - гледам парламентарна група.

- Здравейте, скъпи избирателю - казва председателят на групата. - Чухме за вашата национално отговорна постъпка и с радост се отзоваваме на предложението ви.

- На вас пък кой ви предложи нещо? - питам сащисано.

- Ние затова сме политически елит - рече председателят. - Ние чуваме исканията на хората даже преди да сме направили телефонно социологическо допитване. Щастлив ли сте, че ще поваканцуваме заедно, докато отмине природният катаклизъм?

Помислих малко. Не ми хареса групата - големичка ми се видя, ще ми излапа запасите за нула време.

- Няма да стане вашата - заявих твърдо. - Тук, в книгата, пише, че трябва да кача по двойка от всяка твар. Пък вие сте само една група твари - как ще се размножите след потопа?

- Лесна работа! - ухили се зам.-председателката. - По пътя изпреварихме една друга парламентарна група - с тях ще си се чифтосаме.

- Ами ако не ви е еш? - заинатих се.

- Ех - въздъхна председателят на групата, - в името на Майка България ще направим някой и друг компромис... Пък и нали знаете - ние, парламентарните групи, като сме на зор, се размножаваме и чрез деление. Отечеството е в опасност, налага се да демонстрираме жертвоготовност! Против? Въздържали се? Няма. Компромисът се приема единодушно, качваме се!

Ей тогава страшно се ядосах, хванах брадвата и издъних ковчега.

- Процедура - казах. - Един потоп почивка, че много ми писнахте!

И се качих на покрива да погледам вълните, докато допия гроздовата. Като изцедих всичко, което беше останало, запечатах този корабен дневник в шишето и го пуснах да плава към световната история.

Да разберат защо не съм си спасил котката.

Когато Отечеството е нападнато от бедствия, всички трябва да правим жертви, та да го отървем поне от едно от тях.

Пък след нас, както е тръгнало - ще остане само потоп...

Хубав сън беше... Жалко, че се събудих, за да разбера, че пак са ни спрели водата...