Италиански учени разкопаха семейната гробница на фамилията на търговеца на коприна Франческо дел Джокондо от края на XV век, за да търсят материал за ДНК анализ, който би могъл да идентифицира неговата жена Лиза Джерардини, известна като Мона Лиза. Гробницата е разположена под олтара на базиликата "Сантисима Анунциата" във Флоренция. Археолозите са прокопали кръгъл отвор под каменния под на църквата, където се намира криптата. В нея са открити три скелета, сред които учените очакват да открият останките на близък потомък на жената, прочула се като модел на Леонардо, съобщи Би Би Си.

Според писателя и изследовател Силвано Винчети учените възнамеряват да вземат ДНК проби от скелетите и да ги сравнят с кости на три жени, погребани в манастира "Св. Урсула". Така те се надяват да идентифицират останките на легендарната жена, която умира, приела монашески сан в манастира през 1542 г. Специалистите очакват, че поне един от намерените във фамилната гробница скелети е на неин кръвен роднина, най-вероятно на сина й Пиеро. "Ако намерим родово сходство между майка и син, значи сме открили Мона Лиза", смята Силвано Винчети. Той е убеден, че открие ли се родство с ДНК, ликът на Лиза Герардини може да бъде пресъздаден чрез компютърен модел от наличния череп и чертите и сравнен с портрета на Леонардо.

Джокондата влуди съвременните изследователи със загадъчната си усмивка, в която мнозина заподозряха трик на гениалния Да Винчи. Десетилетия наред историци, изкуствоведи, електронни графици и други експерти търсят какво може да се крие зад тази усмивка.

Ще припомним, че съществуват и други версии относно това кой е позирал на художника за знаменитата картина. Според една от тях Джокондата е дъщерята на миланския херцог Бианко Сфорца. Съществуват и хипотезите, че шедьовърът на Леонардо не е женски, а мъжки портрет - или автопортрет или на Джан Джакомо Капроти, който от 1490 до 1510 година работи в ателието на художника и за своите безбройни щуротии е наречен "Дяволчето". Най-неочакваната версия обаче е за автопортрет. По-ранен компютърен анализ на образа показа прилики между чертите на Мона Лиза и тези на самия Да Винчи в негов автопортрет, рисуван години след завършването на шедьовъра му през 1506 г. С това уж бе намерено обяснение на загадъчната иронична усмивка на Мона Лиза. Тази версия се подкрепя и от историческия факт, че Леонардо е имал изключителна привързаност към своята творба - той я рисува близо 15 години, а след това я носи със себе си където и да отиде до смъртта си през 1519 г.