|
| Вътрешните потайности на Съвестта, порода Hummer limo... |
- Не - казах. - Защо?
- Може да ви потрябва - казаха ми.
- Досега не ми е трябвала.
- Човек никога не знае... Както си ходите - и изведнъж - появи се необходимост от съвест, а вие си нямате. Какво ще правите тогава, а? Хората ще ви се смеят!
Замислих се.
- Не мога да си я позволя - казах. - Човек много трябва да си е надвил на харча за тази екстра.
- Няма проблем - казаха ми. - Наша работа е да ви предложим, вашата - само да приемете! Каква съвест ви е нужна?
- Ако може да е металик - рекох. - Черното е много официално, бие на очи и много се цапа. Пък и - черна съвест, разбирате...
- Имате вкус - похвалиха ме. - Приятно е да се работи с такива хора. Металикът символизира едновременно желязна твърдост и стоманена гъвкавост - изключително добър избор, поздравяваме ви!
- И - да е 4 х 4 - продължих. - Високопроходима.
- Правилно - продължиха да ме хвалят. - Предвиждате препятствия по пътя си, но вие сте решителен човек и нищо не може да ви спре!
- И да е поне 400 коня - продължих.
- Познавач - захилиха се. - 420 устройват ли ви?
Устройваха ме.
- И още нещо - казах. - Аз тая съвест я искам не само за себе си, а за обществото!
- Алтруист - възхитиха се ония.
- Ще ми е изключително неудобно да пърпоря сам с нея по улиците - всички ще ме сочат с пръст. Високият клас съвест предполага висок клас компания!
- Опа - притесниха се ония. - Компаниите по принцип не влизат в комплекта... Нещо офшорничко ли имате предвид?
- Глупости, нищо подобно - рекох, - става дума за компания от поне един представител на обществото, със стандартните 90 на 60 на 90 и около 1.80 на дължина...
Ония се успокоиха.
- Черна или руса?
- Няма значение - ще си я боядисам вкъщи! Обичам всичко да си правя сам! Хората затова ме уважават.
Ония заръкопляскаха.
- И още нещо - добавих, - да вземем да предвидим и някакви дневни, квартирни и джобни за компанията - тия размери изискват поддръжка и всекидневна грижа, ден невнимание - цял живот страдание, нали знаете...
- Знаем, знаем - захилиха се ония, - погледнете утре в жабката на съвестта, всичко ще е наред!
- Само в жабката? - попитах строго.
- И под седалката - побързаха ония.
- Само под едната?
- И в багажника, и в багажника! - засуетиха се.
Стиснахме ръце по мъжки, потупахме се по раменете. Приятно е да се работи с почтени и делови хора, които знаят какво предлагат и как да го предложат.
Пък на мен само някой да ми каже, че съм бил нямал съвест!
Имам си най-добрата съвест, която може да се купи с пари!
