Няма човек, който да не е страдал от световъртеж или замаяност. Обикновено тези два симптома подсказват заболявания на вестибуларния апарат, често съпроводени от нестабилно равновесие. Други, но доста по-редки причини за виене на свят може да бъдат спадането на кръвното налягане, промяна в нивата на кръвната захар, промени във функцията на щитовидната жлеза, анемия. До неприятното усещане за губене на почва под краката може да доведат и преумората, безсънието, шумът.

От световъртеж страдат около 30% от хората. Той не подбира възрасти и затова е сред най-честите оплаквания, които водят пациентите при лекаря. Това обяснява д-р Георги Ангов, отоневролог в Александровска болница. Понякога виенето на свят отминава, но понякога се повтаря. Не е изключено световъртежът да бъде толкова силен, че човек да загуби равновесие или да започне да повръща. В такива тежки случаи е най-добре бързо да се потърси медицинска помощ и ако е необходимо, да се постъпи в болница. С напредването на възрастта световъртежните кризи зачестяват. Това е най-честата причина за падания при възрастните, при които последиците от получените травми изчезват много по-трудно и бавно. И



най-малките също страдат



от световъртеж, който може да бъде предвестник за мигрена в по-зряла възраст. Често срещани при децата са кинетозите - замайване по време на пътуване. В такива ситуации е възможно детето и да повърне. При голяма част от малчуганите този проблем изчезва с годините.

При правилно диагностициране в отоневрологичните кабинети световъртежът е напълно лечим. Диагнозата се поставя след внимателен разговор с пациента за това как протича оплакването, кога се е появило и има ли нещо друго, което го притеснява. След това се провежда клиничен преглед, в който чрез специална апаратура се изследва равновесието на пациента и функцията на вестибуларния апарат. По време на отоневрологичното изследване пациентът бива провокиран с различни стимули, за да се установи реакцията на вестибуларния му апарат, след което специалистът прави извод дали той работи добре, в каква степен и къде точно се намира увреждането.

Вестибуларният апарат представлява структура, намираща се във вътрешното ухо, която има връзки към централната нервна система. Функциите, които апаратът изпълнява, са да държи стабилен погледа по време на движение на главата, като за тази цел предизвика движение на очите, което е противоположно на движенията на главата и участва в поддържането на равновесието. Когато вестибуларният апарат е увреден, се получава дискомфорт - нарушено равновесие, видими неволеви движения на очите, които се наричат нистагъм.

Не трябва да се забравя, че световъртежът е симптом и за потенциално опасни заболявания. Затова всеки, който го усети, не трябва да го пренебрегва, а да потърси лекар.



Болести на вестибуларния парат



Доброкачественият позиционен световъртеж е изключително често срещано заболяване, което може да протече тежко, но това не го прави нелечимо. То се проявява при промяна позицията на главата, когато болният се обърне на една страна, лежейки или в изправено положение, или когато повдигне глава. Продължителността на световъртежа е не повече от 1 минута, но е интензивен, а понякога придружен и от гадене.

Мениеровата болест засяга освен вестибуларния апарат във вътрешното ухо и слуховия апарат. При тази болест световъртежът може да продължи до няколко часа и обикновено е съпроводен от шум в едното ухо и намаляване на слуха.

След нанесена черепно-мозъчна травма също е възможно да се появи посттравматичен световъртеж.

При възрастните най-честата причина за световъртежа е двустранно отпадане на вестибуларната функция, т.е. вестибуларният апарат започва да действа все по-слабо и пациентите са нестабилни. Такъв двустранен вестибуларен дефицит може да се получи и след употреба на антибиотици.

Психогенният световъртеж е в резултат на стрес, депресия, тревожност, като при него не е задължително да има нарушение във вестибуларния апарат, затова подходът при лечението му е съвсем различен от този при другите световъртежи.



Лечение



Подходите в лечението на вестибуларните разстройства са два. Първият начин е чрез медикаменти, а вторият с помощта на упражнения, изработени специално, за да излекуват вестибуларния апарат.

Доброкачественият позиционен световъртеж може да изчезне след изпълняването на специални упражнения, свързани преди всичко с въртеливи движения на главата и наклони на тялото, които стимулират възстановяването на вестибуларния апарат. Характерно за тази вестибулационна рехабилитация е, че в началото, когато пациентът се подлага на нея, състоянието му първоначално се влошава. Затова специалистите го предупреждават и му предписват съответните лекарства, които да блокират това временно влошаване.

В лечението място намират и различни видове психотропни медикаменти - антидепресанти, тъй като често хората, страдащи от световъртеж, са напрегнати, докато не им се изясни положението, и смятат, че той е предвестник на инсулт или симптом, че в главата им има тумор или кръвоизлив или пък че са болни от множествена склероза или енцефалит. Ако не се лекува световъртежът, той може да се превърне в хроничен, да доведе до психологични проблеми - депресия или тревожност.



Защо, когато пътуваме, ни става лошо, а когато шофираме - не



По време на пътуване или шофиране зрението, вестибуларният апарат и рецепторите, намиращи се в ставите и мускулите, непрекъснато изпращат импулси към мозъка за това къде се намира главата в пространството и в какво положение се намират ставите. Мозъкът обработва информацията и по този начин поддържа равновесието. Когато се возим, зрението подава информация, че всичко около нас се движи, вестибуларният апарат - че главата ни е в правилно положение, а рецепторите - че тялото ни е в покой. Този "конфликт" между трите системи, породен от зрението, мозъкът не може да приеме, затова реакцията на организма е да изпадне в паника под формата на световъртеж, обясняват специалистите. В момента, в който обаче човек застане зад волана, игнорира движещата се среда, за която сигнализира зрението, чрез което конфликтът изчезва, а с него и световъртежът.