Живее ми се в тази китна страна. В никакъв случай не бих емигрирал - дори и в родния Европейски съюз. Колкото и да е тежка материалната мизерия. Щото е дваж по-лека духовната магия, триж по-вълнуващи са социалните чудеса, направо неизмеримо по-завладяваща е политическата абракадабра.

В началото на прехода бях първият, който пожела на политиците да не се вземат насериозно и да проявяват във всички ситуации липсващото си чувство за хумор. После политиката стана предимно хумористична, животът - много смешен, тоест предизвикващ смях до сълзи (главно сълзи, в интерес на истината).

Някой бил казал (май брадатият комуняга от Трир), че човечеството се разделя с миналото си, смеейки се. Забравил е да спомене, че въпросният смях често е през сълзи и че посрещането на бъдещето е гарнирано с чист плач (за посрещането на настоящето пък си има медицинска терминология).

Пожеланието да живееш в интересни времена е древна (май китайска) клетва. Е, нашият народ извади късмета да му се случи точно това. И въпросният късмет му се случва, понеже Господ бил българин - в голям размер.

Много пъти съм характеризирал България като страна на неограничените невъзможности. Мислиш си, примерно, че нещо си е абсолютно невъзможно - завъртиш се из нашенско и хоп, то било абсолютно възможно.

По света няма фалирало нефтопреработващо предприятие. У нас има. По света няма банкрутирал военен завод. У нас има. По света няма десни зелени и десни земеделци. У нас с трън да се завъртиш, ляв еколог няма да закачиш (а земеделци всъщност - тю-тю - изобщо не останаха, ни десни, ни леви)

По света няма тоталитарни партии с либерален етикет. У нас само ДПС и НДСВ да са, с мед да ги намажеш. Навсякъде по белия свят медиите са инструмент на гражданското общество за коригиращо или подкрепящо въздействие върху властта. Медиите в България, на чорчик, са инструмент на властта за манипулации и натиск върху гражданското общество.

Парадокси на историята, санким. Всичко наопаки. Към досегашните седем чудеса (между Александрийския фар и Висящите градини на Семирамида) се прибавя и осмото чудо на света - Панаирджийската висяща демокрация.

И пълно тържество на Закона за отрицание на отрицанието, измислен от онуй комуне Хегел. Отричаш нещо, дето само за отрицание става. Сетне отричаш собственото си отрицание, отричаш набързо и отрицанието на отрицанието и накрая спираш да отричаш, щото дошло време за една грозданка.

Така олигарх разобличава олигархията. Мутра бори мутрите. Крадци заклеймяват крадците. Корумпирани разследват корумпираните.

С други думи, хвани протеста - удари контрапротеста. И обратно.

Най-гот обаче е номерът с "червените боклуци". Кресльовците ги хвана амнезията, та се налага да им припомня статистиката. Документално доказано е, че до 1989-а в страната има 1 000 000 членове на БКП и 1 800 000 кандидатстващи за членство в БКП. Сложете семействата (баби, дядовци, деца, внуци), прибавете 130 000 от казионното БЗНС, поне 500 000 комсомолска смяна, над 300 000 желязна гвардия, армия, милиция и Държавна сигурност (башка с близо 600 000 нещатни сътрудници), стопанската и научната номенклатура и ще се уверите, че вън от категорията "червени боклуци" остават около 200 души (познавам ги лично - и те не са на улицата). Оказва се в края на краищата, че червени боклуци викат на червени боклуци "червени боклуци". Импресия!

Срещал съм няколко варианта на приказката, че в историята трагедията се повтаряла като фарс. И винаги съм се чудел - а фарсът като какво се повтаря. Ами повтореният фарс? Ами поредицата фарсове, с които са гъчкани двадесет и четирите години криворазбрана цивилизация, пардон, демокрация?

Народе???? (Дето бил писал Апостолът на свободата.)

ФАРСwithme, бе, ало!