|
| *** |
- Червените само това могат - да правят атентати. Прав е Бойко! Точка.
- От "Хизбула" ще е - отсече един с тромба. - Цялата тая сграда е еврейска. Още отпреди.
- Да, беее... - проточи глас синьовласа реститутка с пионерско барабанче. - Тук бяха апартаменти само на цекисти.
- Комунисти, евреи - каква разлика? Конспиратор до конспиратор, мила моя майно льо... - заключи песимист, който си ближеше вувузелата от полепналата дъвка.
- Триадите си разчистват сметките - компетентно отбеляза един провокатор с транзистор, на солидна възраст и той, и уредът му. - Не могат да си поделят далаверата с китайското карго. Това е като дерби на неутрален терен. За много пари става на въпрос. Ето къде изтича националният ни продукт. Затова трябва да дадем шанс на Орешарски да си довърши мандата!
- Тоя пък, тоя пък... - просъска оня с дъвката. - Марш от тук бе, мискин!
Байрактаринът замахна със знамето и клетникът с транзистора се омете възможно по-назад, като пътьом обясняваше на случайни пешеходци как тук се потиска свободата на словото. Агитката от заклети протестанти и провокаторът продължиха към Руската църква. Онзи с тромбата даваше такт, а останалите викаха "Оставка" и "Мафия", и прочие такива думи. Реститутката се закачи за песимиста с надъвканата вувузела:
- Мръсните партийци го взривиха тоя китайски кимизарник, нали, господине?
- Ами може просто някой да се е отвратил от храната. Всякакви ги има... - не се поддаде на провокацията той.
- Какво казва Цецо? - извърна се оня с байрака към провокатора с транзистора.
- Мълчи. Още няма указания от щаба в Банкя - почувства се важен и приобщен провокаторът дъртофелник.
- Значи Орешарски да си подава оставката и точка - компетентно каза другият.
- Мдааа! Така започват войните в Европа - отбеляза господинът с дъвката.
- А може да са имали зъб на театъра отстрани?
- Военния театър ли? На кой му пука. То армия няма... Я вижте как са заградили! Тоя взрив не може да е случаен. Не искат да ни пуснат до Народното събрание. Точка - коментира авторитетният с байрака.
Агитката се спря пред полицейската лента. Парламентът щеше да остане тих тази вечер. Помахаха малко с байраците. Оня с тромбата я наду два-три пъти, ама като видя полицаите как го изгледаха, побърза да си я скатае. Останалите зяпаха и коментираха.
- Цирк. Докарали са и китайци, маскирани като жертви. Това да не е нещо като помощ от братска партия? - подкокороса Народа реститутката и посочи към линейките.
- Нищо чудно. От комунягите всичко може да се очаква. Имаше тук един тулуп - даже троен, дето искаше у нас да стане като в Арабската пролет. Ама през августовските жеги не се получава.
- Всичко ни е така. Ужким го правим за по-добро, а то вземе че стане както обикновено... - кимна песимистът.
- Кметката, кметката! - развика се реститутката и избухна в овации. - Бравос, това се казва будна съвест!
Останалите се вторачиха към русата перука в здрача.
- Хъм! Ами - намина да преброи жертвите. Ах, на Батя! - коментира песимистът и най-сетне изплю изчегъртаната дъвка на жълтите павета.
Протестантите изръкопляскаха вяло, протоколно. После си прибраха плакатите и се източиха поединично и на малки групи. Беше бирено време.
Тъй завърши скоропостижно Ден66 - почти сатанински - от ДАНСпротеста.
Когато гръм удари - как ехото отеква бързо...
