"Син, снаха, брат и шест братовчеди назначил в екипа си кметът на село Венец" - разлаяха се софийски вестници, позовавайки се на шуменски такива. Но не се разлаяха ей така, безкористно информационно, а с помиярската цел да измамят читателя, че грижите на Кахри Ибрахим за родата му са едва ли не някаква анадолска простотия. Което е чудовищна клевета. Защото, ако някога османлиите стигнаха чак до Виена, това се дължеше не само на нашите еничари, но и на нечестивия анадолски обичай да се раздават служби и имоти не според кръвните връзки, а според личните заслуги на съответния правоверен.
Но как мислите? Случаен ли е този вестникарски лай срещу венецианския кмет Ибрахим точно сега, в навечерието на пражката среща за НАТО и насред подготовката за затваряне на АЕЦ "Козлодуй"? И то тъкмо в нашето време разделно, когато челните ни интелектуалци бият тревога, че от GSM-ите на президентските съветници се носи мелодията от "На всеки километър"?
Разбира се, че не е случаен. Целият този лай е насочен право срещу нашия цивилизационен избор, към който Кахри Ибрахим така всеотдайно се придържа. Защото какво друго, а не уреждане на собствената рода е същността на този избор?
Да вземем например Петър Стоянов, самото въплъщение на въпросния избор, комуто всички сме длъжни да подражаваме. Не беше ли неговият баща областен управител, не шефстваше ли братчето му над БНТ, не бе ли женичката му дипломатка в Лондон, а сега експертка по авторско право в Швейцария?
Ако ще си говорим по същество, нашенци като Стоянов или Ибрахим не само направиха лъвски скокове към Великата цивилизация, но даже я надскочиха, озовавайки се насред нейната Мека, в самия Вашингтон!!! Вярно, техните семейства не успяха да заемат чак толкова държавни служби, колкото родата Кенеди. Но вината тук е единствено в обективната даденост, че домочадията на Стоянов и Ибрахим са по-малочислени от това на Дж. Ф. Кенеди. А и самите САЩ също не са винаги идеални. Семейство Буш, да речем, излъчи само двама президенти и трима губернатори (колкото и фамилиите Рузвелт и Харисън). Сегашният вицепрезидент Чейни пък, като нямаше други фамилни кадри под ръка, измисли за невръстната си щерка екстра синекура в Държавния департамент (130 хил. долара годишна заплата).
Този списък може да бъде продължен. Но няма смисъл. И горните примери са достатъчни, за да се убедим, че именно непотизмът, т.е. раздаването на държавни постове на собствената рода, е безспорно най-свещеният скрижал на лелеяната западна цивилизация.
За зла беда обаче нашата Българийка винаги е била безнадеждно далеч от този скрижал. Препрочетете "Бай Ганьо" и ще видите, че даже той не се е занимавал със семейни назначения (само Тато се опита да направи нещичко по въпроса, но той пък излезе комунист). Поради което все сме се влачили на опашката на цивилизацията.
И ето че когато най-накрая и ние си отимахме своите първопроходци, вместо да ликуват, вестниците се разлаяха като бесни псета.
