- За свободата - извика г-н Фратю, като бутна учителя и се качи той на "Волът".

- За свободата, за свободата! - всички извикаха с възторг, защото г-н Фратю минуваше за пръв оратор. Г-н Фратю се одушеви, устреми ръце и очи към небето и настръхна, и с една театрална поза започна тържествено-високопарно, в тона на оная епоха:

- Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberte, О, Liberte! Ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места, дето се вей инферналний полумесец на наший петвековен неприятел и тиранин! Скоро по величествените върхове на тая стара майка (той посочи Стара планина), дето се е проливала цели столетия българска кръв, ще се развее гордий пряпорец на българский герой, внук на славний Крума, Асеня и Симеона; вече пукна първата пушка на нашето Liberte, а знаете ли какво казва нейний гръм? - Ставайте, храбри българи! Доста робство и тиранство! Братя! Въздухът трепери!...

ПОЯВЯВА СЕ ЗАПТИЕ, ПРОВОДЕНО ОТ БЕЯ...

Г-н Фратю, като един африкански ураган, като един буен вихър, който се носи лете по полето, летеше върло през бостаните, през нивята, през ливадите, и оставяше подире си някакво шумене из разклатения въздух. Той не усети как прескочи две широки воденични вади, няколко огради на лукови бостани; не видя исполинския Карачомаков орех, който го зашлевуши с клоните си, и приближи до селото. Но се спря и се озърна слисан накъде да удари. Веднага някаква мисъл го обзе и хукна пак. Дългото му сетре се развяваше като победоносно знаме, а пюскюлът му все показваше вид, че се стреми да хвъркне към небето. При чорбаджи Цочковата кошара го спогнаха овчарски псета. Но г-н Фратю им остави за плячка един къс от полата си и продължаваше бега си. Кога дойде запъхтян до край селото, г-н Фратю остави царския път, зави и влезна в село през чорбаджи Цачовата градина, двата зида на която взема с пристъп, от нея се хвърли в Х. Димовия гюл и се вмъкна в Шашовия двор, след лют бой със затрънения плет, който остави славни рани на сетрето му, покачи се по ниската стреха на дядо Постоловата къща и скокна в една потулена, тясна сляпа уличка, която опираше на Баторовата вратня. Баторовият двор само го делеше от дома му, но Баторът и Баторката бяха сълудничави и страшно се мразеха с Фратюви, и когато го видяха на двора си, спогнаха го, Баторът с шестака, а Баторката с хурката и с кучетата, и с гъските, но г-н Фратю се покатери чевръсто по стълбата, опряна на лозата, хвърли се на керемидите, които изпротестираха под краката му, и се спусна у тях си по клона на Баторовата череша, който се пак вдигна, като отнесе със себе си хвъркатия пюскюл във вид на транспортен откуп. Оттам се покатери по стълбите, мина през пруста на чардака със същия урагански вид, втурна се в новата соба, отвори раклата, де стояха неизпразнени от 2 години бащините му сребърни кобури, което като видя майка му, която го сподири уплашена, изписка, но г-н Фратю не пипна оръжието, а измъкна из ъгъла книга с пепелява завехтяла корица, с надслов "Горски пътник"; после друга една зелена брошурка с название "Хайдут Янчо"; после два сплути от четене броя "Бъдащност"; после "Глас едного българина"; после "Райна Княгиня"; после брой и половина "Народност"; после картината на окована България, от Мутевски; и най-после няколко ръкописни бунтовни песни, между които и "Поискал гордий Никифор", като свали от стената и портрета на покойния Хаджи Нонча, който, казваха, приличал много на Тотя.

И всичкото това го смачка, сви, сграбчи и хвърли в огъня под котела, в който варяха вапцилка от орехови кори. Като се свърши това аutо-da-fе, г-н Фратю се възкачи и скри в сламника, като поръча през една дупка на слугинята-бабичка да иде на кладенеца и да разбере каква е политиката, а ако я попита някой за него, да каже, че е отишъл нанякъде, например - на баните.