|
| *** |
- Случайно да имате химикал или молив?
Бръкнах и му подадох евтина химикалка.
- А листче? Бележник, нещо за писане? - продължи той.
Изхилих му се откровено.
- Бележник вече никой не ползва в тази държава! - рекох.
- Защо?
- Ти откъде падаш? - запитах го.
- От чужбина - веднага отговори той.
- Така може - съгласих се. - У нас вече никой не ползва бележник за водене на записки. Защото утре идват службите, арестуват те, събират ти бележките и после ги четат на всеослушание. Какво си записал, какво си имал предвид, как си влияел на живота у нас. Ти телевизия не гледаш ли?
Онзи се замисли:
- Гледам анимация и образователните канали. Що, какво друго дават?
- Няма значение, важното е, че вече никой не си води записки, освен ако не е пълен идиот.
Човекът въздъхна.
- Трябваше да си запиша... А мога ли да ползвам мобилния ви телефон да се обадя?
- Не може да ползваш телефона ми - пак се изхилих.
- Ще ви го върна!
- Не, не това е проблемът. Нямам телефон!
Човекът взе да ме гледа с все по-голямо неразбиране.
- Нямате мобилен телефон, така ли?
- Така. У нас всички разговори се записват, проследяват и вече никой разумен човек не ще и да чуе за важни разговори по телефона.
- Хубава работа! - рече човекът. - При нас, в чужбина, не е така.
- Браво! - рекох. - И какво правите с телефоните си?
- Как какво! Говорим по тях, нали са за това.
- Не - не се съгласих аз, - те бяха за това. Вече за нищо не стават. И не само те!
Човекът въздъхна и рече да запали цигара.
- Стоп! - рекох му. - Можеш да пушиш само ако цигарите ти са с бандерол и платен акциз!
Онзи щеше да се задави:
- Откъде да знам какви са! Взех ги от магазина отсреща!
- Това нищо не значи - рекох му, - ние и цигарите вече отказваме, щото сега става ясно, че от всеки 5 цигари и петте са контрабандни. Могат да ни арестуват по всяко време. Спряхме да караме велосипеди, отдавна не храним гълъбите по площадите...
- Господи! - прекръсти се онзи. - До велосипедите ли опряхте?
Опитах се да му го кажа ясно:
- Те пък станаха символ на протеста, всеки, който върти педалите, е срещу правителството. Просто много от предметите, които употребяваме в живота, се оказаха с двойно предназначение, като второто винаги може да бъде наказуемо по закона. И за да ни е мирна главата - спряхме да употребяваме много неща.
Онзи завъртя глава:
- Хората ме предупреждаваха, че у нас нещата не са наред. Пък ми беше мъчно, затова реших да се върна в родината. Ама не очаквах, че...
Започнах да се смея с глас:
- Сериозно ли! Ти доброволно ли се върна?
- Да, тук е моята родина.
- Ти си куку! Ние мило и драго даваме да се махнем, а ти се връщаш доброволно. Тука живот няма за никого и за нищо, дори да си растение, пак ще страдаш.
- И какво, сами ще се откажете от родината, така ли?
- При това с удоволствие! - признах аз. - Вярвай, че скоро и ти ще бягаш далече оттука!
- И защо? - онзи вече ставаше от масата.
Отговорих му:
- За да ти е мирна главата, не за друго. Всички са станали много мнителни, подозрителни и недоверчиви, всеки има мнение, всеки знае всичко и все гледа да е последна инстанция по всеки въпрос. Бе мам си джейс! Тука само да кажеш, че обичаш родината си - все главоболия те чакат, и то много сериозни.
Той направи крачка-две, после се спря и попита:
- А защо вече никой не храни гълъбите тука?
- Защото са символ на мира. И ако им хвърляме трохи, може да бъдем заподозрени, че искаме мир, схващаш ли?
- Схващам, за да ни е мирна главата, не щем мир.
Съгласих се:
- Най-доброто решение!