- Ще бъда по-щастлив от принц Уилям, ако науча защо по дяволите трябваше да ми пращаш мутри за 1500 евро. По-добре да ми беше пратил сметката! - прошареният мъж с габардинен костюм си наля два пръста бърбън и докато златистата течност църцореше в чашата, хвърли критично око на неканения гост.

А неканеният гост бе бивш научен работник с приносни разработки по абиогенеза, понастоящем известен като Мавъра. Прякорът дойде с времето. Не толкова заради външния му вид, колкото от грозния ужас, който се изписваше по лицата на почтените граждани, мигом щом научат, че несъбираемите им борчове са прехвърлени на въпросния учен. Градската митология описва нечуваната му жестокост при лишаване на длъжници от ухо, нос, крайник или други ненужни атрибути по тялото.

Борчлията Петьо, когото жълтите вестници свързваха с офшорки отвъд Мраморно море, имаше достатъчни поводи да се притеснява. За да взривят пицарията му, едва ли причината са тия пикливи 1500 евро, които забрави да плати в един спа център. Има уловка някаква. Думам ти за борча, сещай се за... За какво трябваше да се досети? За търга на магистралния лот, който спечели с подставени играчи, или за културния проект, където прибра 1/2 милион европейски пари за интеграция на ромите сред човекоядците от Папуа. Ами ако е разсърдил ветрогенераторните босове с програмата "Да спасим българските кондори от енергийната мафия!"? Вярно, в България кондори има само в Софийския зоопарк, но на кого му пука, нали взе едни 200 000 по програмата за биоразнообразие. А ветрогенераторите бяха спрени за принудителна профилактика... Кой ли искаше да го сплаши?

- Няма да те мъча с догадки! - приближи се Мавъра и си наля от същата течност. - С пицарията ти направих услуга, бездруго от ХЕИ щяха да я затворят.

- Много мило, но нямаше нужда. Аз с ХЕИ работя перфектно.

- Но с митницата не е чак толкоз перфектно. При последната врътка с ДДС във фиктивната товарителница си объркал наопаки данните. Писал си, че изнасяш два тира кенгурско месо, а внасяш същото количество магарешко! А кажи къде отглеждат кенгуру в България, че и аз да си купя. Но кенгурския ти проблем е най-малкият. Тоя път заедно с арпаджика си сгазил и кукуруза, ако добре ме разбираш... Дал си подслон на онзи американски шпионин Сноудън, вярно ли е?!

- Какъв шпионин, човекът се появи една сутрин най-ненадейно в градината ми. Ей така, изпод прясна къртичина. Избута камарата пръст с една права лопата, рече "Хай!" и обясни, че търси шистов газ.

- Ма той много копал твоят човек, бах маа му! От Шереметиево та чак до Горно Глогинци.

- Под земята разстоянията са по-кратки...

- Но животът е още по-кратък, наборе!

- Ползвал неква съветска къртачна машина. Но объркал посоките. Целта била Венецуела...

- Не знам какво е объркал, обаче заради теб президентът е получил нонпейпър с искане за незабавна екстрадиция. В противен случай щели да спрат американските филми по бТВ, американската червена боровинка и американските помощи за десните реформатори. И сите тука ще си останем бедни цървулковци и комуняги до третото пришествие. Заради теб!

- Добре де... Колко?

- 10 000.

- Само толкова?!? Подиграваш ли ми се?

- Колкото, толкова. Ама гледай тоя път да не са само роми, че бият на очи... Излагаме се на жълтите плочки. Миналия път някаква репортерка питала един от твойте мургавелници ква е разликата между контрапротест и контрафиле, а твоя човек рекъл "В контрафилето нема кокал!"

- Много умен отговор. Щото като се замислиш, протестирането не е като протестантството. Има много хляб в него...

- Аз ли не знам. Що оранжеви революции и арабски пролети са зад гърба ми. Ех! Само едно не разбрах. Защо пред смъртта всички атеисти стават вярващи. Непременно ли трябва да ни се случи най-лошото, че едва тогава да помъдреем...