Аз мисля, че е най-добре танковете да дойдат. Даже не само си го мисля, ами решавам да действам и набирам номера на Танасов:

- Танасов - викам, - най-добре е танковете да дойдат!

- Откъде да дойдат?

- Как откъде бе, Танасов, как откъде? Оттам, където са.

- Ами те никъде не са, господин Великов!

Великов съм аз, даже съм Най-Великов, но хайде, от мен да мине - не го изисквам от подчинените, от Танасов също не го изисквам. Но той, вместо да го оцени, като започва да ми обяснява, край няма. Едни сме ги били подарили, други за скрап сме ги нарязали, за трети резервни части нямало и прочие. Най-мразя да ми обясняват защо една работа не може да стане.

- Добре бе, Танасов, какво да дойде тогава? Все нещо трябва да дойде.

- Водоноски имаме достатъчно - прави се на много умен той.

- Бе ти луд ли си, кого ще уплашиш с водоноски в тия горещини?

- Какво да дойде в такъв случай?

- Нали и аз това те питам.

Безплодният ни разговор продължава още малко, докато в един момент Танасов получава просветление, за което смятам да го уволня. Казва ми, разбираш ли:

- Сетих се. Следващата седмица депутатите ще дойдат.

Наистина ще го уволня.

- Какви депутати бе, Танасов?! Танковете разпръскват множеството, а депутатите само го събират и увеличават. Виждаш какво е сега, няма депутати - няма кой знае какво множество. Щом дойдат, ела да видиш как ще набъбне.

- Ми така е по конституция... Пък и идеята с танковете не е много добра, вече никой не прави така - ежи ми се Танасов.

Не, това на нищо не прилича. Вече никой не правел така. Какво излиза тогава? 23 години са минали, ние сме се развили, не казваме вече танковете да дойдат, даже ги нямаме, именно - за да не дойдат. А тия, дето знаят само да крещят, не са мръднали, никакво развитие от тяхна страна. Какво крещиш, аланкооолу, по-тихичко ги викай тия работи и не тук на площада, у вас си ги викай, на вилата ти също може... Значи ние се развиваме, а тия, скандиращите - не!

- Танасов, я ми кажи, кое е по-скъпо - един танк или един депутат?

- Зависи, но като вземем всички екстри и т.н., един депутат май по-скъпо излиза.

- Ясно. Виж сега какво ти предлагам. Те, депутатите, щом казваш, че е по конституция, ще дойдат. Обаче дай да работим, пак по конституция, за тяхното намаляване. Първо, те, като намалеят, и скандиращите ще намалеят. Щото те са като червени плащове за биковете. Гледаш го кротък такъв, никакъв, ама като види депутат, и побеснява... Пък като види двесте-тристе - тука ли си, там стой, та гледай... Второ, като им намалим броя, с парите ще си купим танкове.

- Какво ще защитаваме с тях?

Лелеее, наистина си го проси уволнението. Не мога да разбера откъде черпи сила да ми се перчи, някой трябва да стои зад него.

- Защо какво?

- Ами Чърчил например е казал, че с танковете англичаните си защитават културата.

Къде я вижда Танасов тази култура, не знам. То танкове не са останали. Култура!

- Виж сега, Танасов, Чърчил не е в дневния ред на нашето общество.

- Само казвам...

- Казваш ти... Нищо не казваш, само шикалкавиш, не искаш да поемеш отговорност! Нямаш политическа воля да предприемеш адекватни на обстановката действия!!

Танасов мълчи. Май му свих сармите. Може и никой да не стои зад него. Чърчил, култура, ала-бала! Не, тоя път ще му изволня и ма*ата. Окото ми няма да мигне.