|
| *** |
- Искам да ме заведеш на футболен мач.
По принцип кафето на жена ми буди у мен повече асоциации с китайско мъчение, отколкото с проста воднисто-пихтиеста субстанция, каквато е. Не бързах да го пия, но ако бях отпил, със сигурност щеше да ми заседне в кривото гърло от почуда.
- Гълъбче, това е страхотна новина! - казах, готов да я обичам още колкото години е нужно.
- Но не искам да гледаме някой от тия известните отбори - отбеляза тя с тон на разбирач, - всичките са мошеници! Искам да ме заведеш на някой мач от, примерно, де да знам...Трета дивизия?
Усетих как две зъбчати колелца бавно се завъртат в черепната ми кутия. Попитах, без да се съмнявам в отговора:
- И кой точно отбор от де-да-знаеш-Трета-дивизия искаш да гледаш?
- Ми, чакай да помисля - неопределено каза тя, като си придаде вид, че плакне чаша. - "Бистришките тигри" чух, че били добри...
"Бистришките тигри" били добри! OMG...
- Я ми кажи - подхвърлих, - на тебe всъщност на футболен мач ли ти се ходи, или просто искаш да те заведа да гледаш как Бойко Борисов рита топка на живо?
Грешен ход. Всеки път, когато съм искрен с жена си, после ме е яд.
- Виж какво - изсъска тя, - първо на първо, въобще не знам, че оня ден Бойко Борисов го картотекираха като професионален футболист за "Бистришките тигри" и игра 53 минути, защото е на 53 години! Въобще нямам представа за това! И второ...
Добре знаех кое е второто - ако не направех каквото искаше, майка й щеше да дойде на гости поне за седмица. Затова, преди още жена ми да е произнесла присъдата си, побързах да изляза и да купя билети за следващия мач на "Бистришките тигри".
За стадиона жена ми се облече като за прием. Аз си сложих анцуг, с което още веднъж успях да я убедя какъв прост селянин съм (по думите на майка й). Седнахме си на местата, съдията изтича и изгони двете крави, пасящи на игралното поле, след което футболистите се появиха на терена.
- Виж го - посочи жена ми Бойко Борисов, - най-голям е от всички.
Аз си чоплех семки, въобще не ме интересуваше, че е най-голям.
Съдията даде сигнал и мачът започна. Три минути по-късно Бойко неясно защо измеша един от собствените си съотборници, би необоснован боц, топката полетя към публиката и с яростна сила спря в главата ми.
Когато се свестих, заварих следната ситуация - жена ми държеше топката и отказваше да я върне, долу до тъч линията се бяха насъбрали футболисти и викаха в наша посока, жена ми викаше обратно, обяснявайки, че ще върне топката единствено и само на Бойко Борисов, а през това време около нас коварно се стесняваше кръгът от НСО гардове...Принципно футболистите имаха още една топка, с която можеха да продължат срещата, но не я бяха надули и държаха жена ми да им върне тази. Тя обаче отказваше. Пробвах да припадна отново, за да не се занимавам с глупостите й, но не ми се получи. Нещата вървяха към сериозен скандал, когато изневиделица Бойко Борисов дотича до тъч линията. Жена ми се разтопи, метна му топката и тихичко каза - "Вкарай един гол за мен, Бойко". Той само се усмихна, точно както го правеше по телевизията, и няколко минути по-късно, явно въодушевен от молбата на жена ми, изшути един фалц и си вкара автогол. Тъй като обаче явно нито той, нито жена ми разбираха правилата, и двамата започнаха да ликуват. Бойко се засили и се натъркаля по тревата, както правеха във Висшата лига, докато жена ми крещеше в екстаз "Бойко, Бойко, Бойко Бой!"
Ей това е, помислих си и въздъхнах привично. И пет мои гола не струваха колкото един негов автогол.
|
| *** |
