От 1 януари 2014 г. минималната заплата най-вероятно ще се увеличи с 30 лв. до 340 лв. Това става ясно от процеса на договаряне на минималните осигурителни прагове между синдикати и работодатели. Препоръката на социалното министерство е била партньорите да водят преговори, като се съобразяват с този размер на най-ниското възнаграждение. Договорките в 44 икономически дейности от 85 обаче са сключени при 310 лв. минимална заплата. Това означава, че промени в праговете може да се наложат и след окончателното им договаряне. Сега средният им ръст е 4.1%, но той не включва евентуалния нов ръст на минималната заплата.

От указанията излиза, че управляващите вероятно се отказват от намерението си да вдигнат два пъти най-ниското възнаграждение - от 1 октомври и от 1 януари. За октомври те се застраховаха, че ще има увеличение само ако се разберат социалните партньори, но те от години не намират допирни точки в позициите си.

Бизнесът твърди, че всяко административно увеличение на доходите без икономическа обосновка води до фалити и сривове на пазара на труда. При ръст на минималната заплата автоматично с нея се изравняват и най-ниските прагове, на които се осигуряват нискоквалифицирани работници с ниска производителност на труда. Така според работодателите техните заплати се изравняват с тези на по-квалифицираните служители, на които няма възможност да се увеличат парите. Това ги демотивира да работят по-добре и по-качествено.

Синдикатите обаче настояват, че административното увеличение на доходите изсветлява икономиката, тъй като се вадят на светло пари, които иначе се дават под масата. Те искат минималната заплата да стане 330 лв. или 340 лв. още сега, а догодина да има нова крачка за увеличение. Профсъюзите са съгласни да се изработи механизъм за вдигането й, за да не става това административно, но искат в него да влизат и социални показатели. Бизнесът държи само на икономически. Социалният министър Хасан Адемов все още не отрича напълно възможността за увеличение на минималната заплата от 1 октомври, но дава да се разбере, че по-вероятно е да се направи малка крачка догодина. Според него без такава няма как правителството да изпълни ангажимента си до края на мандата работещите у нас да получават най-малко 450 лв.

Междувременно продължават споровете и около договорените споразумения. Най-скандален е огромният ръст от над 13% в няколко сектора в здравеопазването. Под него няма подпис на асоциацията на директорите в здравеопазването, които ще бъдат най-засегнати от промяната. Увеличението е на фона на над 350 млн. лв. дългове на болниците, от които 90 млн. лв. просрочени. Механизмът на договаряне обаче позволява споразуменията да се легализират дори от една работодателска или синдикална организация в даден сектор. Ръстът в здравеопазването е подписан от БТПП и КРИБ. Днес комисията по договарянето трябва да се събере за последен път за изчистване на различията, макар че процедурата трябваше да е приключила на 2 септември. Без увеличението на праговете в здравеопазването средният ръст е под 2%.



ИЗЧАКВАНЕ

Не е ясно дали Хасан Адемов ще вдигне административно минималните осигурителни доходи в останалите 41 сектора без споразумения със средния ръст, както искат синдикатите, или те ще се запазят по настояване на бизнеса. Адемов ще вземе решение след разговор със социалните партньори. Без минималните прагове не може да се прави бюджетът на социалното осигуряване, защото от тях зависят доходите от вноски.