Прокуратурата излезе с унищожителен доклад за работата на МВР. В него се казва, че над 2/3 от най-често извършваните престъпления - кражбите, остават неразкрити. А това води до спад на доверието на гражданите в разследващите органи и ги демотивира изобщо да сигнализират, ако станат жертва на престъпление. Това са само част от критиките, които държавното обвинение е записало в годишния отчет за прилагане на закона на прокуратурата през 2012 г.

Огромният процент от престъпленията у нас се разследват от полицаи. Въпреки че прокурорът се води "господар" на досъдебното производство, той само наблюдава и дава инструкции, а впоследствие внася обвинителен акт на базата на събраните от МВР доказателства. Затова прокуратурата ежегодно обяснява, че причина за ниската разкриваемост е работата на полицаите, макар да не ги посочва директно.

В сегашния отчет обаче е записано, че делът на неразкритите престъпления през 2012 г. е по-висок, отколкото през предходните две години. Тенденцията е обща, макар че има и някои изключения. Например при кражбите, които отбелязват лек ръст с около 1% спрямо 2011 г. Но при домовите обири има трайна тенденция за намаление на разкриваемостта (23.5% през 2012, 23.8% за 2011 и 26.8% за 2010 г.), както и на взломните кражби (15.6% за 2012 г. при 16.3% година по-рано и 18.4% за 2010 г.). "Много ниското ниво на разкриваемост на престъпленията, които са структуроопределящи за криминалната престъпност - кражбите, логично води до ненаказаност на техните извършители, до увеличението на броя на спрените производства срещу неизвестен извършител и е основната причина за прекратяването на наказателни производства поради изтекла давност", се отбелязва в доклада. Според последния отчет на държавното обвинение заради изтекла давност през първото шестмесечие на годината са прекратени 26 хил. дела, което значи 26 хил. ненаказани престъпления.

Констатациите на прокуратурата не са новост. През миналата година шефът на националното следствие Бойко Найденов, който временно оглавяваше прокуратурата, обяви, че няма доверие на полицията и не е сигнализирал, когато му откраднали навигацията от колата, защото нямало смисъл. Въпреки многократните критики, многобройните съвместни екипи за работа между двете институции и други опити за подобряване на работата ситуацията се влошава.

От прокуратурата отчитат и ниски нива на разкриваемост на престъпленията по служба, както и на тези за неизгодна сделка и безстопанственост. Тези три състава от Наказателния кодекс са сред най-често срещаните обвинения в делата срещу висши чиновници, министри и ръководители на ведомства. В същото време обаче успехът на разследващите по тях е изключително нисък, тъй като рядко се стига до осъдителни присъди. Според доклада през миналата година са регистрирани 42 случая на престъпления по служба, а са разкрити едва 8, което е 19%. Още по-зле е ситуацията при сключването на неизгодна сделка - 8.3% разкриваемост. "При случаите на безстопанственост намалението е значително. През 2012 г. от регистрираните 28 случая няма нито един разкрит. За сравнение през 2011 г. от регистрираните 24 случая са разкрити 2, или 8.3%, а през 2010 г. от 78 са разкрити 30 случая, или 38.5%", отбелязват от прокуратурата.

Над 640 хил. са спрените дела. Едва около 1% от тях са срещу известен извършител, а в останалите случаи виновниците не са открити. Макар че извършителите не са разкрити, делата не се прекратяват, докато не изтече давността за наказателно преследване на съответното престъпление. През м.г. поради изтекла давност прокуратурата е прекратила 59 993 разследвания.



-------ТЕНДЕНЦИЯ---

От държавното обвинение отбелязват и друга интересна тенденция. 26.6% от общо над 91 хил. прекратени дела са заради липса на престъпление. "От една страна, това се обяснява с недостатъчно точната и правилна преценка за съставомерността им още при образуване на съответните производства. От друга страна, е необходимо уточнението, че в някои случаи задължително се започва разследване, например при откриване на труп при необичайни обстоятелства или при ПТП или друга злополука, с цел изясняване на причината за смъртта или на произшествието. Целта е да се избегнат възможните последващи съмнения и да се предотврати унищожаването на доказателства, които няма как да бъдат събрани повторно", пише в доклада.