Речта - писмена и устна, е индивидуален акт на всеки човек. Понякога обаче хората срещат затруднения с един или и с двата вида реч едновременно. Тeзи затруднения обикновено се преодоляват с помощта на професионалист. Говорните проблеми са само една малка част от проблемите, пред които е изправен логопедът. Според данни на Държавния логопедичен център-София, изследвал общо 36 хиляди деца от детски градини и начален курс на обучение на територията на столицата през 2012 г., са открити нарушения в говора при близо 25% от тях, което средностатистически прави броя на децата с комуникативни проблеми в цялата страна около 120 хиляди.

Едно от най-често срещаните нарушения на говора е дислалията, или така наречената неправилна артикулация на звуковете при деца, които нямат слухови проблеми, имат достатъчен запас от думи в речника си, които съгласуват по род, число и време, правилно построяват изреченията си, но не произнасят правилно някои звукове. Обикновено това са звуковете, които се появяват най-късно в детската реч - съскавите "с", "з", "ц", шушкавите "ш", "ж", "ч", сонорните "р" и "л" и по-рядко "к" и "г". Най-голяма е групата на хората с неправилно произнасяне на "л". Всъщност тази група логопедите у нас изобщо не я причисляват към говорните проблеми при статистическата обработка на данните, защото в противен случай ще излезе, че 75% от децата се нуждаят от логопедична помощ поради неправилното произнасяне на този звук.

Причините за тези артикулационните аномалии могат да бъдат вродени или придобити. Разбира се, вродените аномалии са свързани с патологията на органите на говорния апарат и най-много благоприятстват за нарушеното произнасяне на звуковете: устните, зъбите, челюстите, езика, твърдото и мекото небце. Например къса подезична връзка, набразден език,



прекалено тънки или дебели устни,



прекалено издадена напред горна челюст над долната и обратно, големината и разположението на зъбите и други. Придобитите нарушения възникват в резултат на травми на една от двете или и на двете челюсти, при които има надробяване на костите или прекъсване на мускулните влакна, вследствие на което се образуват грапавини по тях, които също предизвикват нарушения в звукопроизношението.

Причина за артикулационните нарушения може да бъде и неправилният говорен модел, който дават родителите в семейството, когато неправилното произношение у малчугана не само не се преодолява, а даже се затвърдява, като му говорят на неговия бебешки език. Говоренето на повече от един език в семейството също може да обърка детето, което все още няма изградена ясна речева система. Дислалия се проявява и при деца, които проговарят по-късно заради затруднения в овладяването на езиковата система.

Според данни на Държавния логопедичен център процентът на проблемните деца намалява с възрастта и когато те са на прага на училището,нарушенията са осезаемо по-малко. Това се дължи на индивидуалния начин на овладяване на звуковете от децата.

Работата в логопедичния кабинет е толкова сложна, колкото и механизмът на произнасянето на звуковете, тъй като при всеки звук участват отделни групи мускули. За нарушения в говора изобщо може да се говори едва към 5-ата година. Причината е, че много от децата на 3 г. не произнасят правилно звуковете. Това обаче не винаги означава, че имат нарушения, тъй като всяко дете си има индивидуален стил на изучаване на звуковете и е нормално например



"р" да се появи чак на 5 години



Редно е все пак едно дете, навършило 4 години, което не говори правилно, да бъде прегледано от специалист, за да се разбере каква е причината и да се види дали е необходимо изчакване, или има проблем в овладяването на езиковата система. По преценка на логопеда в някои случаи се налага и нуждата от ортодонт.

Лечението е индивидуално за всяко дете. То се изразява в различни упражнения, които могат да бъдат включени и в игри, а родителите пък биват обучавани като ко-терапевти, тъй като те са ключът за успеха в логопедичната работа. Ако логопедът допринася в приноса само 25%, то останалата част от успеха се дължи на родителя. За да се опознае детето и да се определят проблемът и подходът на лечението, са необходими няколко посещения при професионалиста и едва тогава се обяснява на родителя докъде може да се разпростре помощта от посещенията в кабинета и с негова помощ започва лечението. "В противен случай процесът би продължил много дълго и би се загубило ценно време, защото детският мозък е много специфичен в тази възраст, много е активен и се изучава от специалисти от цял свят. За толкова кратко време да се овладее една езикова система е изключително тайнство и ние използваме този период на тайнство - колкото по-рано, толкова по-добре за самото дете,и родителят го разбира", обяснява директорът на Държавен логопедичен център Детелина Траянова. "Културата на българския родител стана много по-висока и може би затова намаляха пациентите ни в по-голяма възраст, защото родителят търси логопедична помощ още докато детето е в детската градина или в началния курс на училището", добавя още тя.

Услугите на логопеда са търсени не само от родителите на малчуганите, но и от по-големите. Не са малко кандидат-артистите например, които притежават нарушения в говора. Макар незабележими иначе, те проличават пред микрофон - особено при съскавите звукове. При по-възрастните обаче



лечението става по-бавно,



тъй като са необходими самоконтрол и мотивация да се справят с проблема, защото, ако липсват, при говорене те мислят върху съдържанието, а не върху формата на изказването.

Запъване се появява често при децата до 3 години и половина, което все още не е заекване. Причината е интензивното овладяване на езика от детето, желанието му да общува и още несъвършената моторика на говорния апарат, т.е. процесът е много сложен и динамичен и при много от децата се появява накъсване на речта с повторение или удължаване на звукове, срички или цели думи. В такива случаи специалистите препоръчват детето да бъде насочено към тях, но не за да се работи пряко по проблема, защото в случая е абсолютно противопоказна ранната работа с логопед, а по-скоро да се разговаря с родителите какво по-точно да променят в живота на детето, за да може то много бързо да преодолее този период. Обикновено това са деца с по-лабилна нервна система или с по-интензивно овладяване на езиковата система, или пък деца, подложени на стрес. При 70% от случаите то отшумява само при спазване на доста правила, свързани с дневния ред на детето - ограничаване на гледането на телевизия и продължително стоене пред компютъра, промяна в бързото говорене, т.е. работа върху средата, а не върху детето.