Все повече започва да ми липсва казармата.

Не моята - липсва ми казармата на ония, иначе симпатични дами и господа, които ми се мотлявят от сутрин до вечер в телевизора и ми дават насоки в живота, данъчната и енергийна политика, както и от време на време - в националната сигурност.

Казармата - четете армейската преса - изгражда характери, учи на ред, строгост, справедливост, както и как да си подреждаш нощното шкафче.

Какво виждаме в телевизорите? Хора, на които нощните шкафчета са в безпорядък, още неоткрехнал вратичката и изпада я тефтерче, я странна диплома, я трудова книжка от борческа групировка, я потулено дело - вещи, които човек, научен на ред, строгост, справедливост, както и - да си подрежда шкафчето, никога не би допуснал да изпаднат.

В казармата обикновено в такива случаи пред провинилия се застава фатмак и уставно пита:

- Ти ли беше тоя, бе, кир?

Кирта мига на парцали и не знае какво да каже.

- Прояви малко доблест и си признай - призовава фатмакът.

Кирта решава да прояви доблест, поема отговорността и си признава, че шкафчето е нейно. Следва и самото понасяне на отговорността:

- Падни за десет!

Кирта пада на земята и започва да помпа лицеви опори.

Ей затова ми се струва, че казармата липсва на хората, които се мотлявят в телевизора ми от сутрин до вечер и ми обясняват каква тежка политическа отговорност са поели. Мисля, че щом са я поели, би трябвало да им съставим и нещо като ценоразпис - при издънка - санкция. Защото досега единственото им наказание за издънка е да станат по-раничко сутрин, за да влязат отново в телевизора ми и да ме наругаят, че не съм разбирал държавническите им решения. Не, не съм толкова зъл, няма да се радвам да ги наказват да правят по десет лицеви опори, има хора на възраст, пък и с шкембенца, това е за по-младите. Да не говорим, че Европа няма да се радва на физически наказания.

Виж, морални, с възпитателно-патриотична цел - може! Така хем ще се подобри хигиената на работното им място, хем и хората ще видят на живо какво значи понасяне на политическа отговорност!

За ругатня към политическия опонент, например, провинилият се да трябва да изтърка с четка за зъби мокета пред стаята на парламентарната група на засегнатия.

За лъготене от трибуната - да обръсне брадата на нечий портрет (по избор, според политическите пристрастия и принадлежност).

За нелепо назначение - в джобовете на понеслия отговорността да се зашиват марципанчета с ангажимента да се разшият чак по Коледа. Тъкмо тогава освен марципанчетата ще може да си извади и комисиона и да купи нещо на децата. От "Българската Коледа", разбира се, той на своите вече ще е купил отдавна.

За прекрояване на закон така, че да пасне на талията на кандидата за интересна държавна служба, политическата отговорност да се понесе, като прекроилите го бъдат изпратени да мерят с кибритени клечки дължината на тарабите около Народното събрание. Това ще има и икономически ефект - докато кибритоносителите обикалят около Парламента, полицията ще може да се занимае с нещо по-полезно, примерно - да лови бандюги по сокаците. Ето ви милион и половина спестени от несвойствена охранителна дейност!

Не ще да е лошо в по-тежките случаи носенето на отговорността да се предава директно по обществената телевизия, в по-леките - да се пуска само репортажче в късните новини. Така рейтингът й ще скочи до небесата и без риалитита.

Тук може да се натресем на справедливото възражение, че шефовете на парламентарните групи са хора, заети с пътувания до Брюксел и Сейшелите, и не могат да се занимават с четкане на мокет или бръснене на портрети. Но и този проблем може да се реши справедливо и безболезнено - говорителите на групите, тези втръснали на всички физиономии, които обикалят от телевизия на телевизия, за да разясняват партийната политика, да се преназначат за дежурни по шкафче - в момента, в който се получи издънка, да им се връчват четката за зъби, кофата, парцала и препарата за мокети и да полазват в коридора.

Да се научат как се прави кулоарна политика!