|
| *** |
Не знаех, а честно казано, не исках и да научавам, но тъй като тя държеше чинията във въздуха и в зависимост от отговора ми щеше да реши дали да я сложи на масата, или да ми я изсипе на главата, реших да проявя заинтересованост.
- Какво, гълъбче?
-Трябва да обереш съседа! - каза тя и сложи чинията пред мен. - Искаш ли и ти кисело млекце?
Исках, но някак си друго ми беше в главата.
- Как да обера съседа, любима жабке?
- Ами така! - сви рамене тя. - Сещаш ли се за онази кехлибарена гривна, с която се фука на събранията жена му? Искам я.
По принцип на жена ми често й идваха странни приумици, но в случая имах чувството, че просто ми се подиграва, докато майка й тайно слуша отнякъде.
- Не мога да обера съседа, патенце, за какъв ме мислиш?
Жена ми въздъхна.
- Явно, когато четеш вестници, само разглеждаш снимките.
Даже снимките не разглеждах, просто се взирах в хартията, за да ме остави на мира поне за десет минути.
- Ето - внезапно извади страница от вестник тя. А аз се почувствах като в една от онези реклами, в които независимо къде отиват, всички носят кутия прах за пране със себе си. - Виж какво пише тук... - и зачете: - "Над две трети от кражбите в страната ни не се разкриват, а гражданите вече дори и не се оплакват за домашни обири"... Да продължавам ли?
Знаех, че каквото и да кажа, ще продължи, затова просто си мълчах и се правех на заинтересован.
- Пише, че прокуратурата е излязла с унищожителен доклад за работата на МВР, като обявява, че почти всички битови кражби у нас остават неразкрити, а това демотивира гражданите и те не подават сигнали.
И млъкна. Демек - трябваше аз да кажа нещо. Ма нещо отвътре ми замълча.
- Тоест? - вдигна вежди тя.
-Ми... де да знам, какво тоест?
Жена ми поклати глава в смисъл - как може да съм такъв идиот.
- Тоест - съседът ще е демотивиран да сигнализира за кражбата, която ще извършиш. От сигурен източник знам, че утре вечер и двамата няма да са си у тях, така че минаваш през общия балкон, влизаш, взимаш кехлибарената гривна, връщаш се и правиш жена си щастлива - поне веднъж!
От сигурен източник... влизаш през балкона... какви филми гледаше жена ми?
- Любима попова лъжичке, слушай - опитах се да изтъкна едно-две съображения, но бях посечен в стадий на личинка.
- Надявам се, че не съм се оженила за страхливец и кретен, както често ме укорява мама. Надявам се, че поне веднъж тя няма да излезе права за теб!
Тежката артилерия - мамата! Знаех, че ако поне не пробвам да направя каквото иска, в следващите седмици тия двете ще ми стъжнят живота. Затова казах окей и отидох да се подготвя, като изгледах няколко криминални филма, но задължително с хепиенд.
На следващата вечер нахлузих един чорапогащник на главата, излязох на балкона, поздравих съседа, който пушеше отляво и тръгнах да прескачам към този вдясно. И точно преди да скокна на терасата му, той излезе, също с чорапогащник на главата.
- А, комши - каза и млъкна.
Погледахме се известно време.
- И на тебе ли жена ти е изчела това за МВР-то във вестника? - попитах.
Той кимна.
- Бях тръгнал към вас за оная брошка с пеперудката... - призна.
- А аз към вас за кехлибарената гривна.
Поседяхме още малко така - аз във въздуха между двата балкона - и той, тръгнал в абсолютно същата посока.
- Момчета - викна ни съседът отляво, - що не свалите тия презервативи и не дойдете да пием по едно?
Това прозвуча наистина смислено. Именно затова пихме дори по две.
Абе, айде бе, ще им вярваме на вестниците!
