|
| *** |
Веселин Маринов, бивш соцтрубадур, огербавен и цецовизиран for ever: Не виждам спокойствие :(. Когато има недоимък и той е довел до безразличие към всичко останало, интересите на хората са насочени към елементарното оцеляване :(. Тогава вече няма място за това, което правя аз :(((... Ноо, поне това не се отрази на посещението на концертите ми! И залите засега още са пълни. Дори преживях някои от най-силните концерти в живота ми досега!
Ре: Политиката донесе ли ви негативи?
ВМ: Никога не съм се занимавал с политика. Но не съм бил безразличен към живота, който живеем. Като гражданин на страната имам своите симпатии към някоя от политическите сили - или се разочаровам от друга. Гледам си песните! Отказвал съм много съблазнителни предложения, защото музиката за мен е най-важната.
Ре: След като падна правителството на Бойко Борисов и започнаха много сериозни атаки към Цветан Цветанов, вие защитихте отново приятелството си с него и твърдо заявихте убеждението си, че той е честен човек. Това провокира и към вас по-негативно отношение...
ВМ: Смятам, че медиите преекспонираха моето приятелство с Цветан Цветанов. Наистина го познавам много добре и именно заради това заставам твърдо зад неговите убеждения! Вярвам в неговите бъдещи успехи като политик, защото той е много честен и вярва, че накрая винаги побеждава Справедливостта. Познавам личността Цветан Цветанов. Мога смело да кажа, че той е последната светлинка, която ме накара да повярвам, че в политиката може да има морал, коректност! Аз не съм виждал толкова честен човек! Властта се взе от други, обаче :(. И ако не бяха тези акции с клевети и компромати преди изборите, процентите на вота и статуквото щеше да бъде съвсем различно.
Ре: Мислите ли, че протестите ще успеят?
ВМ: Не мога да повярвам, че това дебелоочие, което проявяват управляващите, може да спре! И да се усетят, че не са желани и имат твърде много грешки.
Ре: Папараците ви преследват постоянно и наскоро ви снимаха с нова кола. Притеснявате ли се, че ви дебнат?
ВМ: Не ми е приятно, но започваш да свикваш с тези неща. Живея почтен живот и няма от какво да се притеснявам, а и не мога да следя кога и кой ме дебне. Преди година например едно момче пресичаше от Народния театър към двореца с една огромна папка, в която художниците държат скиците си. Аз бях спрял в задръстване и момчето удари папката в колата, листовете се разпиляха. Той се извини, помогнах му, а на другия ден в един вестник пишеше: "Веселин Маринов преби човек и избяга". Какво да обясниш в такъв случай?!?
Р: А време за четене остава ли ви?
ВМ: Не. Умората ми е много голяма! Последно препрочетох разказите на Йовков, защото са ми любими. Решил съм скоро да отида в някоя от големите книжарници и да си купя книги за военните победи на българската армия. Много съм чувствителен на тази тематика!
Р: Автобиография ще напишете ли?
ВМ: Да, мислил съм и ще го направя, но съм си казал, че ще е след настъпването на определени събития, които са неприятни, и се надявам да не се случат скоро. А и смятам, че съм в етап на най-хубавите години от моето творчество и има още мноого какво да дам на публиката си, преди да направя равносметка.
|
| *** |
