Националният антидопингов център на България ще може да претендира за акредитация от световната агенция (WADA) най-рано в края на 2015 г. Това стана ясно от думите на министъра на младежта и спорта Мариана Георгиева, която вчера надълго и нашироко разказа за приоритетите на повереното й ведомство (ММС).

"Работим усилено в тази посока, но все още сме много далеч от целта. Процесът е много дълъг и трябва да бъдем прецизни. Според правилата на WADA центърът трябва да функционира поне 24 месеца и през това време да отговаря на всички изисквания, за да може евентуално да получи лиценз", заяви Георгиева.

В лабораторията и прилежащите й помещения в спортно-възстановителния комплекс "Диана" в столичния кв. "Дианабад" от 2008 г. досега бяха инвестирани над 10 млн. лв. от две правителства - на Сергей Станишев и на Бойко Борисов. Въпреки това и въпреки че няколко пъти бе откриван тържествено, центърът все още не може дори да заработи в оптимален режим.

Най-крещящият пример за неадекватна организация на дейността в антидопинговата лаборатория е липсата на подходящо помещение за задължителния нискотемпературен фризер, закупен още миналата година и отлежаващ към момента на склад. Освен това тепърва се провеждат конкурси за назначаване на квалифициран персонал, който да обработва направените тестове за забранени в спорта вещества. А сред основните изисквания на WADA за международен лиценз на един национален център е той да обработва по минимум 3000 проби на година.

Спортният министър допълни, че през ноември й предстои участие в конференцията на WADA в Йоханесбург (РЮА), където ще дискутира с шефа на световната антидопингова агенция Джон Фахи перспективите пред българската лаборатория.

"До края на годината ще направим всички възможни стъпки и ще заложим необходимите средства в предварителния бюджет за 2014 г. По последни данни трябват още около 1.7 млн. лв. за оборудване. Ще се постараем да стопим максимално срока за акредитиране, но повече яснота ще имаме след срещата в Йоханесбург", обясни Георгиева.

Същевременно тя разкри, че в планираното изграждане на нов Национален стадион и предстоящия ремонт на Зимния дворец в София ще бъдат инвестирани общо над 250 млн. лв. Министърът подчерта, че сметките са нейни лични и са направени "грубо и лаишки", но и двата проекта също са приоритетно заложени пред ММС и реализацията им трябва да стартира в обозримо бъдеще.

Според Георгиева необходимите средства за новия стадион, който България заяви като част от кандидатурата си за европейското първенство по футбол през 2020 г., са над 100 млн. евро. "Все още не са уточнени всички детайли. В момента вървят проучвания за терена и за евентуалните варианти за бъдещо публично-частно партньорство", поясни министърът.

Дълго отлаганият ремонт на Зимния дворец в столичния Студентски град пък се очаква да глътне около 50 млн. лв. Този проект е в далеч по-напреднал стадий, като се очаква само заключителният доклад от проверката на дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), за да започне процедурата по избор на фирма изпълнител.

Георгиева коментира и продължаващата подмяна по ръководните постове в двете държавни търговски дружества, стопанисващи спортните обекти от национално значение - "Национална спортна база" ЕАД (НСБ) и "Академика 2011" ЕАД. Само ръководството на "Академика 2011", в чиито активи е Зимният дворец, бе сменено два пъти след встъпването на министъра в длъжност през юни - веднъж на 19 юли и веднъж на 3 септември. Тя обаче отрече да става дума за политическа чистка.

"Самият факт, че смених два пъти управителния съвет на "Академика", е достатъчно красноречив - заяви Георгиева. - Не бях доволна от мудността, с която се работи. Аз не искам инертност, а искам пълноценна работа. И настоявам търговските дружества да ми партнират с последователност в своите действия. Още не съм се запознала с всички ужаси, защото се дозирам и ще изпадна в интровертност на духа. А нямам отпуск за медитиране, защото трябва да се работи."