УЧЕХА НИ, че Родината започва от картинката в буквара. На нея - скицирана с въглен могъща майка, гушнала безполов вързоп, току-що изроден на нивата. Това значеше: "ма-ма".

Истината е наопаки. Родното дете проговаря: "ам-ам". С който зов най-често сезира баба си. Първият художествен образ, с който влиза в досег, е на работохоличката баба Мравка, тръгнала за храна. По-късно то обиква и баба Яга, защото тя е екстрасенс и се храни с човешко месо. Децата обичат авангардното.

И възрастното изкуство се слави със старици-стожерки. Кой ще ти помни Разколников, да не бе заклал две бабички? Ако бе проявил еснафлъка да трепе дядовци, което и баба знае, "достоевщината" нямаше да бъде крилата фраза.

И западната класическа литература има баби-стожерки. Бабата на Марк Твен с люти попръжни го заклела никога да не пие, и Сами до старини не познал вкуса на водата. Пафкайки лула, тя му турила вето върху царевичния листак, ако има и най-малкия шанс да открадне пура.

На Агата Кристи дължим гениалния поврат към бабичка-детектив. Особено пикантен ход е принадлежността на мис Марпъл към породата стара мома-англичанка с нюх за древните като света сексуални престъпления сред цветя и стари дантели. Не е тъй при мъжете копои. Щом подуши убийство с възможен коитален подтекст, Шерлок Холмс свенливо побягва и се хваща за кокаина и цигулката. Нахаканият Еркюл Поаро запелтечва френски евфемизми: "Crime de passion, un cause celebre, cherchez la femme". Девствената мис Марпъл обаче чепка проблемите на пола и характера с настървената вещина на Шопенхауер, Форел и Фройд, взети заедно, без да нарушава стилистиката на вдовствуваща херцогиня.

На българския културен небосклон вечно ще блести пътеводната звезда на баба Илийца - тя особено изпъква в сравнение с един друг литературен, леко капичнат стълб. Както правилно е разтълкувал националния ни характер Иван Вазов -­ докато кьоравият дядо Йоцо гледа, коравата баба Илийца действа!

В съвременния начин на живот тези бабешки тенденции се открояват като ярки комети в медийното пространство. Прави отрадно впечатление, че изнасилванията обхващат все по-широк контингент от баби. Възрастовата граница на доволните жертви пълзи към стотака. А извършителите все по-често са набори или съученици на правнуците на уважената баба.

Разглеждана като електорат, българската бабичка съставлява твърдото ядро на нацията. Синя, червена или гербава, тя първа изпълзява на припек, за да удари празните тенджери и да тресне празен черпак право в главата на поредния душманин. Тя е, която неизменно припява по площадите на Васковците Граф и Кръпка, или на Мишо Шамара - в зависимост от симпатизантството си. Тя е, която учудва медиците с магическото си излекуване от Паркинсон в изборните дни. Тя е, която измисля на внуци и правнуци имена като Бесепей, Герберужа, Седеслава - хвърлящи общинарите в идеологически ступор. Тя е, която се равнява по прелестната бабетка Бриджит Бардо и изхранва бездомните кучета и котки на цели ЖК; когато група бълхи останат без транспорт, им доставя нов, млад помияр и го кръщава Икарус; ако животното е в третата възраст - Дедалус.

Жизнелюбивата жилавост на българската бабичка подсказва, че при първа възможност, предоставена й от ЕС, МВФ и СБ, тя ще се равни по американската си колежка и ще обиколи света за по-малко от 80 дни. Нашата ще помъкне и внуците с хуманата им. И ще праща картички от тъмна Индия, де бабата е драснала кръстче върху корниз от Каджурахо, а отзад пише "Тук отдолу смених памперса на Никол. Целувки, баба Николинка."

...Баба и дядо отиват да се развеждат. При предявяване на ЕГН-тата се разкрива, че и двамата са двайсти набор от м.в. "На по 93 години сте! -­ пъшка съдията. - ­ Какво чакахте досега?" Дядото мило се лензи с усмивка на Алцхаймер, наперената баба отвръща: "Ами чакахме да измрат децата, чедо, да ги не разстройваме."

Като гледа човек демографските показатели и 7-цветната дъга на борческите ЛГБТ към равни права за преминалите под дъката, се пита -­ дали в нашия век няма да се наложи тенденцията само бабите да раждат? Опитите продължават.