|
В катедралата на кралския дворец Вавел в Краков са погребани няколко полски крале. Един саркофаг обаче е празен. Върху него от тъмночервен "пръскан" мрамор е издялан млад, красив момък с кралска корона и меч. Така би трябвало да изглежда загиналият през 1444 г. едва 20-годишен в битка с турците край Варна полски крал Владислав, известен още като Варненчик. Саркофагът в Краков е празен, защото тялото на младия крал останало нейде там, край далечния черноморски град, който пет века по-късно стана магнит за полските туристи.
Не толкова заради историята и общите славянски корени, колкото заради ограничените периметри на някогашния соцлагер, България с нейното Черно море поне четири десетилетия беше фаворит в отпускарския календар на поляка. До 1989 г. у нас ежегодно летуваха по 800 000 потомци на Владислав Варненчик. Прекарваха си евтино, весело, безгрижно и запазваха топли спомени за топла страна и топли хора.
След 1989-а обаче СИВ се разпадна, Варшавският договор умря, а поляците откриха и курортите из други географски ширини.
Днес у нас идват по 30 000 полски туристи
Не че не обичат вече България. Напротив. Без изхвърляне - буквално всеки срещнат поляк се разтапя в най-слънчевата си усмивка, щом чуе, че сте българин. И тутакси казва, че или той, или жена му, или и двамата преди години са се припичали из плажовете ни. Но сега не смеят. Вече предпочитат Хърватия или Испания. Цените там са същите като у нас, но е по-безопасно. У нас рискуват да бъдат нападнати, обрани, измамени.
Ще ви разкажат и поне две-три смразяващи истории за поляци, рискували все пак от носталгия да отскочат до днешна България. Единия го рекетирал за пари пътен полицай насред магистралата. Другия го преметнали в чейнч-бюро. На третия не стига, че му откраднали колата, ами на митницата го накарали и да плаща мито - сякаш я е продал...
Затова във вестникарските туристически приложения рекламите на българските курорти се съпътстват от полезни съвети - да се купят левове още в Полша, за да се избегнат нашите чейнчаджии; да не се пътува с кола, а само със самолет - директно за Варна или Бургас; да се предпочита колективния, предварително платен в блок туризъм...
Ето защо днес българо-полската дружба не крепне по нашите курорти, а оцелява главно благодарение на героично устоялото на световната конкуренция българско вино из полските магазини. Все още го предпочитат пред изобилието от чилийски, испански, френски марки. Свикнали са с него, а е и по-евтино. Друг е въпросът, че и тук нашенски ментета са дали фира...
"Когато преди 20 години работех в полското търговско представителство в София, стокообменът между нашите две страни беше около 1 милиард преводни рубли", спомня си на отличен български език сегашният главен експерт по двустранните икономически връзки в полското икономическо министерство Януш Олексяк. "През 2001 г.
полско-българският стокообмен вече е нищожен
- едва 150 милиона долара. С Румъния цифрата е 350 милиона долара. А с Литва, която има само 4 милиона население, е 1 милиард долара. Не е добре за България, нали?"
Хич. А къде е причината?
"България не ни предлага стоки, които да ни заинтересуват," обяснява Олексяк. "Цената, която искате за доматите си, е два пъти по-висока от продажната им цена в Полша. Липсата на чужди инвестиции у вас свива производството, оскъпява го, прави го неконкурентоспособно".
Полският експерт поглежда от интересен ракурс към евентуалното закриване на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Тогава ще ни е нужно модернизиране на "Марица-Изток" и "Бобовдол" и поляците, които още навремето са участвали в строителството им, са насреща.
"Стига сте гледали само към Запада
Чакате оттам всичко да ви уредят. Не си загърбвайте старите партньори. Полша е готова на изгодно за вас сътрудничество", твърди Януш Олексяк.
Почти същото каза пред "Сега" - пак на български - и сенаторката Чеслава Христова, председателка на полско-българската комисия в двукамарния полски парламент. Тя е шеста сред стоте полски сенатори по брой на подадените за нея гласове.
Българската й фамилия идва от брака й с нашенец. Живяла е години наред в Бургас. Създала е там през 1971 г. Център за транспортна кибернетика и комплексни транспортни проблеми. Сега е професор във Висшето морско училище в Шчечин. От Бургаския университет я канят за лекции по нейната широка специалност - пристанища, корабостроене, морски училища, спедиция и т. н. Изнасяла е и лекции в Софийския университет.
Чеслава Христова е амбицирана оглавяваната от нея комисия за сътрудничество с България да помогне за активизирането на двустранните ни връзки. "Ние сме славяни, а не се поглеждаме, вторачили сме се само в Запада. Така губим своята идентичност," смята сенаторката. Тя е убедена, че България може много да почерпи от полския опит в борбата с безработицата, в изграждането на осигурителната система, в приватизацията, в законодателните реформи. И в организацията на труда.
"Личните ми наблюдения са, че българите са много работливи и сърдечни, но им
липсват ръководители стратези,
които добре да организират работата, да ценят времето и да държат на честността, на професионалната етика," твърди Чеслава Христова. После обобщава: "Това ни липсва на всичките славяни. Деморализирани сме, а етиката на бизнеса е един от най-важните фактори на конкуренцията, която ни чака в ЕС". И още: "Най-важното е да се повиши нивото на образование и нивото на живот. Ако хората разполагат с повече средства, ще станат и по-честни."
Уви, всичко опира до средства - каквито в България незнайно защо винаги не стигат, а в Полша, незнайно как, винаги се намират. Полските власти съумяват днес да инвестират стратегически, за десетилетия напред, в сфери, за които у нас май не се и сещат. Образец за такава инвестиция е създаденият през 2000 г. държавен институт "Адам Мицкевич", чиято дейност е тясно свързана със задачите на министерствата на културата и на външните работи. Чрез този институт двете ведомства правят
директна реклама на Полша из целия свят
Става дума не само за организиране на задгранични изложби, концерти, лекции, фестивали, издаване и разпространяване на книги, албуми и брошури за полската култура, туризъм и дипломация, но и за гостувания на чужди журналисти в Полша. Разноските по престоя на кореспондентите се поемат изцяло от "Адам Мицкевич". Пак той осигурява всякакви поискани от госта срещи, посещения, пътувания из страната. Целта е да се покаже всичко - не само успехите, но и проблемите. Ефектът? Омаян от полската откритост и гостоприемство, журналистът няма друг избор, освен да ги опише. Някой да знае по-добра реклама от това? Или все още да се чуди защо Европа и светът познават и ценят повече Полша, отколкото България?
Факт е, че Полша напоследък става
любима втора родина за все повече западняци
Във Варшава ми разказаха няколко случаи със служители на чужди представителства, пристигнали служебно и пожелали да останат за постоянно. Млада американка, например, била напълно омагьосана от широката славянска душевност, съчетана с европейска изтънченост. И взела да моли полските си колеги от фирмата, която била пратена да съветва, да склонят на фиктивен брак - това е най-простият начин за оставане в Полша. Намерило се кой да откликне. Фиктивният брак обаче станал съвсем пълноценен, затвърдил се с раждането на американополяче и младата майка окончателно и всеотдайно се предала в полски плен.
Има още един фактор, който прави Полша близка на западняците - католицизмът като обща вяра. И лично папата, естествено. Известно е благоговението пред Йоан-Павел Втори сред самите поляци. Но може би не всеки се е замислял, че удивителната сплотеност на поляците, чувството им за съпричастие и солидарност, също
до голяма степен се дължат на църквата,
която им вдъхва тези качества още от малки. Свещениците в Полша обикновено произхождат от патриархални селски семейства и като манталитет са много близо до паството си. Проповедите им са винаги социално ангажирани, но освен думи, най-често има и дела. Разказаха ми, например, за свещеника на забутаното в Татрите село Гличар, успял да издейства строежа на 4-километров път, без който селото през зимата било буквално откъсвано от света. Естествено, отчето е най-почитаният човек в селото, а местните хора се редят на опашка за изповед при него.
Такива чинни редички се вият из доста полски църкви. Това са единствените опашки в днешна Полша.
|
|
|
