В няколко информационни сайта се появи блестяща идея на лидера на "Движение "България на гражданите" Меглена Кунева. Цитирам заглавие на OFFNews: "Кунева предлага парламентът да изслуша олигарсите"!
Ама той, парламентът, си ги слуша бе, госпожо Кунева, не знаете ли? Цяла България само за това говори. Слуша ги, и то внимателно. Слуша ги заедно, поотделно и на цели парламентарни групи. Слуша ги по сараи, вили, кабинети и - вече по-рядко - по телефона. Слуша, записва си и стриктно изпълнява. Слуша ги на етапи, по групи, даже по етническа принадлежност и на регионален принцип. Щото си има местни и национални олигарси. И някои от провинциалните са по-важни от националните. Те са в непрекъснат диалог за преодоляване на бюрократични и законови пречки и финансови проблеми с цел взаимоизгодно развитие на бизнеса в общ и конкретен план и за благото на човека. А Шопа още от времето на Живков гордо допълва: "Я го знам и човеко".
Та парламентът отдавна слуша олигарсите - има-няма двайсетина години по демократичния календар. Ако не ги слушаше, досега да сме в официална предизборна кампания.
В интерес на истината слушането е двупосочно. И бизнесът слуша парламента - заедно и поотделно. И там си записват. Примерно (къде ми отиде тефтерчето?) "А.Д.- хидрол. 1.5 млн. - да се изплати"; или "Я.Я-билб. - да се подкрепи"; или "Дел. П. ведно с И.Кр. - медии (кред.)"...Още от записките: "Рекл.камп.- на М.Ст. през Хохег. за С.Ст."; "Нов ред - От НЕК през БЕХ- Позит."; "На В.Сид - по. Visa (само след гласув.)"; "Джип за врем. ползв.-осигур. спеш."...
Така че диалогът тече непрекъснато и на всички равнища. И наистина е грехота олигарсите да не се отчетат официално пред трибуната на Народното събрание! Ако това се случи - единственото, в което съм напълно сигурен, е, че всички ефирни телевизии ще предават пряко.
В тази връзка ето още един цитат от интервюто на Меглена Кунева, която е категорична, че парламентът трябва да предприеме стъпки, за да върне доверието на гражданите в българския бизнес:
"Може да не е разписано в правилника на Народното събрание, но те са парламент и могат да извикат някои от най-богатите български граждани и да ги попитат, защото, освен всичко останало, българският бизнес няма полза да обраства с всички подозрения, с които българското общество е способно да го натовари. Повикайте ги, попитайте ги и излезте с мнение. Нека да извадят по медиите петте имена, които най-често се изкарват като олигарси по медиите, и да ги повикат на изслушване."
Значи идва икономическият представител на олигархията, застава пред светото народно депутатство, обявява, че винаги е милеел за родното (Боже, каква мъка ги наляга по татковината от дъждовен Кан, влажните Хаваи, екваториален Сингапур), казва колко работни места е създал и колко ДДС внася на държавата (колко изнася - не се знае)... И доверието в българския бизнес се възвръща, в банковата система - тоже, народът си отдъхва, отърсен от страха според плана "Орешарски", и както казваше героят от "Параграф 22": "Синдикатът работи и всеки има дял".
Та по същество блестящата идея на Меглена Кунева се свежда до следния дълбоко демократичен, новаторски и катарзисен подход: Едната част на олигархичния Янус да отиде и да се изповяда пред другата част... Или по-ясно казано - Ц.В. и В.Б.-Чер. да бъдат изслушани от С. Ст. и Л. Мес. И то пред депутати с 11 на 100 обществено доверие. Муци!
И после...?
После пред Парламента и Министерския съвет една все по-топяща се група пак ще си вика "Оставка", без да знае какви олигархични идеи витаят в главите на едни политици, от които се очаква да донесат промяната.
Нямало диалог! Хайде холан.
|
|