Премиерът на България Асан Тарикатски викна на секретарката си да не допуска никой да го безпокои, облегна се назад на стола си и се замисли. Тези дни щяха да се навършат сто дни от началото на управлението му и той разбираше, че трябва да излезе с някакъв отчет пред електората.

И макар че коалицията "Романия" (да не се бърка с Румъния, онова е държава) бе спечелила изборите с 80% от гласовете, напрежението между отделните й крила - калайджии, коритари и т.н. - оставаше. Трябваше да се отчетат успехи.

Веднага отхвърли икономиката - изборите бяха спечелени с лозунга за максимална социалност и по тази причина сега никой не работеше - всички живееха само от помощи от САЩ, Русия и Китай. В началото, докато ЕС бе ръководен от хора с европейски имена, той също пращаше по нещо, но постепенно нещата се промениха: френският президент Кудафар Маламие се договори нещо с канцлера на Германия Ахмет Юрдекоглу, британският премиер Раджа Синкх ги подкрепи и - край на авантата. Е, имаше там някакви средства за интегриране на българското малцинство, но те редовно изчезваха веднага след превеждането им в наша банка - съгласно утвърдения партиен принцип "лява ръка - десен джоб". Така че Тарикатски въздъхна и се отказа да говори за икономиката.

Външната политика и националната сигурност? Да, тук нещата вървяха добре. Е, вярно, изгониха ни от НАТО, след като три американски изтребителя бяха откраднати и предадени за старо желязо (в случая - алуминий, който е дори по-скъп), но... Кой да те нападне? В Румъния управляваше цар Нягулеску, потомствен цигански монарх, в Сърбия мургавият Шабан Мамедович - все далечна рода. Ако избухнеше международен сериозен конфликт, всички грабваха колове и камъни и за два часа го уреждаха. Само гръцкият премиер Мангалакис не искаше да си признае истинския произход и твърдеше, че бил пряк потомък на Леонид от филма "300", но ако човек го поканеше на една мастика... С външната политика всичко беше наред.

Културата? Според Тарикатски тук министърът му - професор Мишо Шамаров, се справяше повече от добре. Всъщност те го включиха в кабинета само за да не ги обвинят в етническа дискриминация - само цигани и нито един българин, - но човекът възроди изкуството и уреди да бъдат поставени две рап опери, едната по негово собствено либрето. Отделно авангардната постановка на "Кармен" със Софи Маринова в главната роля - колко се молиха от Миланската скала да им гостува, но Шамаров отсече - не, само в Столипиново, сред народа. Който иска, да заповяда. Колко му е да хванеш самолета от Италия, за да чуеш Азис в арията на тореадора. Такова нещо се преживява само веднъж в живота...

В момента се снимаше и сериалът "Много степени на сивото на бялата котка и черния котарак", разказващ за трудния житейски път на малката Айше, която останала сираче, впоследствие е принудена да проституира на магистралата и накрая става еврокомисар и член на три борда на директорите. На определени места вместо смях - както в миналото - тук имаше записан плач, за да бъдат подсещани зрителите да извадят кърпичките.

Мислеше да спомене и за намаляването на престъпността, но това си беше основно заслуга на Върховното мешере и той реши, че може да се приеме като намеса в работата на съдебната власт. Ето защо предпочете селското стопанство - то вярно, че такова отдавна нямаше, но пък починът "във всеки двор - казан за ракия менте" бе превърнал страната в главна туристическа дестинация в света и вече се изучаваше в Харвард като пример за иновативност.

Абе добре си управляваха... Лежане и помощи - какво му трябва повече на човек? Само едно малко петно помрачаваше общата светла картина - евроинтеграцията на българите нещо не вървеше. Бягаха в Англия, Франция или скандинавските страни и се опитваха да работят, четяха книги, искаха да слушат класическа музика. Засега Европа се отнасяше с търпимост към подобни остатъци от варварското минало, но напоследък все по-ясно се чуваха гласове, че подобни неща влияят отрицателно на местното население и то вече не гледало с такъв кеф сапунени сериали и спортно-интелектуалното шоу "Разбиване".

"Ша ме прощаваш, брато - бе споделил посланикът на Дания преди дни. - Ама да вземете да си ги приберете. Иначе няма Ченген." И извинително се ухили със златните си зъби.

Тарикатски отново въздъхна - ех, да можеше да построи по една стена около българските гета... Но разбираше, че Европа още не е дорасла за това.

Все пак още бе само 2040 година...