Заболя ме зъб. И аз - веднага при съседа, той си вари сам ракията, та има много.

Отпихме, той замези, аз се дърпам. И му обясних:

- Така и така, комши, боли ме зъб!

- Значи си за зъболекар - отсече той.

- Друг път! Знаеш ли какво прочетох във вестника? Пломбата удари 130 лв. в луксозните зъболекарски кабинети! Значи в обикновените зъболекарски кабинети сигурно е ударила стотака! А пък даже да ти пломбират зъба на крак на сергия на Женския пазар, пак поне едно 50 кинта ще хвръкнат! Не, даваш ми две кила от твойта ракия да моря болката, пък като свърши - ще видим!

Комшията сипа по още едно, но някак тъжно.

- Срамота! - каза ми той. - Културен човек, висшист и не си си спрял парното в спалнята, пък страниш от модерното зъболечение!

- Какво модерно зъболечение - оправдавам се, - като заплатата ми е прабългарска!

- Има си чалъм - светна ме той. - София е скъп град и освен това всеки зъболекар си има свои тарифи за разните услуги. Затова мен като ме заболи зъб, проучвам тарифите из страната и се лекувам там, където е най-евтино.

- Ама ти, като платиш за път и ти излиза по-скъпо! - контрирах го.

- Ти ще ми кажеш! - реконтрира ме той. - Как човек може да мине през целия град, за да иде до зеленчуковата борса, където е най-евтино, да смени три превозни средства натам и три в обратна посока, като на връщане носи пет щайги, две касетки и чувал с картофи и всичкото това - за да спести 2 лева и 80 стотинки, а не може същият този човек да потърси най-изгодните тарифи за зъболечение?

Пихме по още едно и в това време комшията обзвъни две лели, двама първи братовчеди, трима втори братовчеди, разни шуреи, зълви, баджанаци и прочее породи роднини. Накрая написа нещо на един лист от тетрадката на детето и ми го връчи:

- Е това ти е маршрутът за лечение - каза ми, - минеш ли го, ще си като нов в зъбите.

На другата сутрин станах рано, умих си лицето и с листа в ръка поех на път.

Първо се метнах на рейса и отидох в Перник. Но пернишкият зъболекар направи само първичния преглед, според схемата на комшията там това е евтино, след което хванах влака за Пловдив, понеже там работата с бормашина е най-евтина. След като пловдивският стоматолог изпили болния зъб, аз веднага преминах Балкана през Шипченския проход и отидох във Видин, където цената за дезинфекция е най-ниска. Вече дезинфекциран стопирах шлеп и се спуснах по великата река до Русе, където материалите за пломби са най-евтини, но самото пломбиране извърши стоматолог в Разград, където пък операцията "пломбиране" се заплаща най-изгодно.

Сега зъбът ми е като нов. И като пием със съседа, отново замезвам.