- Избори! - викаше народът. - Аман от тази държава, искаме друга и веднага избори!

Държавата кимаше с глава разбиращо и продължаваше, както си знае. Докато в един мрачен дъждовен ден нещо в стройния механизъм на властта рече "щрак", държавата позабави своя устрем към светлото бъдеще, яви се пред телевизора и рече:

- Добре де, дайте да направим избори. Извънредни или каквито и да са там, само мир да има.

Народът си хвърли шапката от радост и затанцува по площадите от кеф.

- Ура! Победихме! Избори!

Когато еуфорията умори хората, те седнаха на паважа и захванаха да задават въпроси.

- Добре, избори, ма какви избори?

- И по коя избирателна система ще избираме?

Държавата мълча два-три дни, па рече:

- Официално обявяваме, че избори вече ще се провеждат всеки ден. Докато народът не се кротне, докато политиците не останат доволни и докато можем да броим бюлетини - ще има избори. Всеки божи ден и за всичко. Избори до дупка! - тъй рече държавата и продължи към светлото бъдеще.

Народът пак беше приготвил шапката си, ама при това изявление не я хвърли.

- Е, хубава работа! Как така ще гласуваме всеки ден?! От едната крайност, та на другата!

- Що за глупост е това? Да гласуваме до дупка, докато всички са доволни! Хич може ли така? Ние пък не щем.

- Да, искаме да гласуваме, но докато не спечелим ние. Какво ни интересуват другите!

И социалните мрежи подпалиха джапанките. Излязоха с нов призив към своите хора:

- Това, което държавата ни предлага сега, е произвол и цинизъм. Няма да гласуваме! Никой не може да иска това от нас! Да окупираме тези наглеци!

Веднага се изградиха комитети от хора, които са трайно против гласуването; те се захванаха със събиране на подписи, организиране на флашмоб и биропиене full-time.

По-твърдо настроените срещу властта захванаха петиции до други държави, организации и комитети. За кратко време се заформи всенародно движение срещу изборите.

- Няма - думаха ораторите - да се поддаваме на евтини манипулации, никакво гласуване! Защо държавата сега насрочва избори, а не когато всички ние, отпадналите от парламентарните листи, искахме избори - тогава никой не си мръдна пръста!

- Решението за изборите показва колко е прогнила държавата, изважда на бял свят нейните зависимости от тъмните сили и най-вече - лъсва цялата некадърност на това управление!

- Никакви избори! - все по-често се носеше откъм различни коментатори по различни медии.

- Ще стоят там, ще управляват и хич да не се опитват да ни вкарат в капана на нови и безкрайни избори.

- Няма да им гласуваме! Никой не може да нарежда на улицата какво да прави и кога да го прави.

- И това ми било държава...

На най-големия митинг ораторът се обърна към множеството:

- Тези избори са най-вредното нещо, което може да ни се случи. Държавата показа, че нехае за народа си. Но ние хаем! Хай! И затова казваме твърдо нье!

Народът изръкопляска и по навик хвърли шапката си към небето.

- Долу изборите, долу държавата!

Държавата помълча десетина дни, надзърна в телевизора и рече:

- Народът не иска да има избори всеки ден. Народът изобщо не иска избори. Повече няма да провеждаме избори, нека мандатът си тече там спокойно и редовно...

Мощно "Ууууу!" се чу по улиците на страната, образуваха се комитети и флашмобове, залетяха оплаквания и петиции във всички посоки.

- Искаме си изборите! - викна народът и продължи да дюдюка по улици и площади.

Държавата си накриви шапката и пак продължи с устрем към светлото бъдеще.

- Защо държавата върви натам? - някой попита.

- Карай, това не е важно! - рекоха му от мнозинството. - По-важното сега е се реши кога най-после ще има избори.