"Изкуството на обидата от Шекспир до интернет" - с такава отправка от 1-а стр. "Труд" неустоимо изкушава да го разтворим и да открием две страници история на оскърбленията - в киното, литературата, войската, парламента... Необхватна тема с безброй любопитни детайли, като например сведението, че в Китай комплиментът "имаш хубава зелена шапка" всъщност означава "жена ти е пачавра". Понеже в древни времена китайците, работещи в бардаци, носели такъв аксесоар.

Масово неовладяно изкуство е как да се реагира на обиди. Има едно неизтребимо клише - да кажеш: "Това е целенасочена кампания". Типично е за политическия език и нрави. Ала към тази магическа фраза посягат и други съсловия. Пак в "Труд" се научихме, че сестрицата на чалга-риалити звездицата Лияна епистолирала до масмедиите: "Многобройните негативни публикации, които излизат относно сестра ми, ме карат да се съмнявам, дали няма някаква кампания срещу нея..." Пък Лиянчето било наклеветно, че хърка. Ужасно е дори да си го помисли човек.

Друга стандартна реакция - бой по чутурата на оскърбителя. "Двама се млатиха с бухалки в София", предава "Монитор"; "на метри от Националния стадион" двама шофьори, блокирани заради Вечното дерби, влезли в спор върху Закона за задръстване по пътищата, ескалирал в словесна и бухалкова размяна на удари.

Туй, дето обидата се мие само с кръв, е малко рисково - ако оскърбителят ти е по-голям катил... В крайна сметка по-добре оскърбен и унижен, отколкото унищожен. Или поне да се прехвърли тежестта на изпълнението другиму: "Хлапета поръчват във "Фейсбук" бой на съученичка", пак в "Монитор" - "Деветокласнички... имали зъб на 15-годишната Джорджия заради обида по техен адрес".

Човек преглъща обиди, когато е обладан от някаква кауза - например да си осребри участието в политиката; когато обаче дивидентите залипсват - това вече е непреглътваемо. "Генерал от ГЕРБ отива при Бареков", информира "Стандарт".

Споко. Не е Генерала. Но и той е обиден.