"Господине, А и Б са верни и двете!", процежда през зъби един от петокласниците ми. Толкова е ядосан и стресиран, че счупва молива си на две. Разликата между двата отговора на задължителния и тъй важен тест е дребна. Дори аз не съм сигурен кой е верният.

Друг ден, друг тест. Една ученичка се сгъва на чина и умолително казва: "Не ми е добре, господине". Не е болна, просто е уплашена. Виждам, че 10-годишното й телце трепери от нерви. Какво сме сторили на това бедно дете, та сме го докарали до това състояние?

Друга ученичка има сериозно затруднение с учебния процес, но е подложена на същите тестове и на същата скала за оценяване като останалите. Очилата й с висок диоптър се счупват точно преди националното оценяване. Детето прекарва три тежки дни в решаване на тестове без тези очила, тъй като родителите й не могат да си позволят експресна поръчка за нови. Получава единица от максимум 4 и според федералните власти е пълен провал.

В последните две години съм учител на пети клас в Харлем по програмата Teach For America (по която млади специалисти без педагогически ценз стават мотивиращи учители лидери в бедни училища, у нас аналог е програмата на фондация "Заедно в час"). 2 години не са кой знае колко, но през този период наблюдавам една константна величина - националната мания по стандартизираните тестове, която съсипва държавното образование.

Америка е в процес на въвеждане на нова национална учебна програма, която ще струва милиарди долари. Само данъкоплатците в Калифорния ще платят над 1 млрд. долара, за да въведат новите общи стандарти в техния щат. Резултатът в Ню Йорк, който въведе програмата през 2010 г. е повече тестове за упражнение и повече подготовка за още по-сложни тестове. Всичкото това решаване на тестове смачква творческата енергия и вълнението от научаването на нещо ново. Никой вече



не обръща внимание на силните страни



на детето, защото всички хабим ценно време да работим над слабостите му, за да гарантираме, че ще мине теста. Толкова е трудно да убиеш любопитството на едно дете и въпреки това ние успяхме! Манията по тестовете доведе дотам, че изкуствата, физическото, историята и дори науките вече са изместени на заден план. Сега всичко това е заменено от непрекъснати упражнения по решаване на тестове.

Има ли изход от този проблем? Първо, нека искаме високи стандарти не само по английски и математика, но и в уроците на терен, в проектите за различни проучвания, в научните експерименти на децата. Тестовата ни мания си имаше своите основателни причини. Само допреди 20-30 години децата ни излизаха от училище практически неграмотни и без елементарни математически умения. Националните тестове са начин нито едно дете да не бъде пропуснато между капките. Проблемът не е, че правим тестове. Проблемът е, че правим само това и нищо друго. Трябва да престанем да преподаваме основно как се решават тестове и да сложим равна тежест на социалните и точните науки, физическото и изкуствата. Допълнителните часове за тестова подготовка трябва да изчезнат и да се превърнат във форуми за подготовка на новото поколение бащи, майки, съседи, колеги и граждани. Образованието трябва да върне в учебната програма изграждането на характер на детето. За съжаление, тестовете са навсякъде. Само че човек не научава повече като прави повече тестове, точно както и



не отслабва като се мери по-често на кантара



Има и друг начин - можем да си запазим манията по тестовете, но да ги направим толкова ценни, че да си струва да се преподават в час. Моите петокласници нямат елементарна обща култура, която повечето от нас смятат за даденост. Те не знаят разликата между град, щат, държава и континент. Добре тогава, нека да правим тестове, но нека те да включват познания за света - световните конфликти, различните президенти и техните каузи, нации и световни кризи, анализи на важни текстове с информация, която се преподава през годината. Ако ще овладяват умението да разбират текст, то нека текстът да има отношение към изучаваното в училище.

Часовете трябва да се концентрират върху дискусиите, работата на терен, дебатите и проектите. Всичко това също може да служи за подготовка за тестове. Едно посещение на остров Елис ("входа" за имигранти в САЩ през ХIХ век) или на някоя забележителност от войната за независимост може да подготви децата за изучаването на текст от тези исторически периоди.

Teach for America има двойна роля - да въведе ентусиазирани млади специалисти в някои от най-бедните училища на Америка и да подготви тези млади специалисти да помагат на тези деца през целия си живот под някаква форма. Битката срещу тестовете е съвсем легитимна кауза за тях.