Стотици дела са пред прекратяване заради дълго проточило се разследване, установи проверка на "Сега". Алексей Петров е сред обвиняемите, които са подали молба делата срещу тях да бъдат внесени в съда или прекратени. Искането му се отнася за разследване за организирана престъпна група, наблюдавано от Специализираната прокуратура. Соченият за лидер на "Октопод", по думите на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, има и дело в съда, което също е доникъде. Лидерът на социалистите Сергей Станишев преди дни също поиска прекратяване или внасяне в съда на делото срещу него за седемте изгубени секретни документа, образувано през 2010 г.

Петров и Станишев се възползват от възстановената през август забрана в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) да има "вечни обвиняеми". От нея ще се възползват разследвани за организирана престъпност, пране на пари, укриване на данъци, измами, подкуп, престъпления по служба, присвояване. Магистрати обясниха, че това са разследвания, които обичайно вървят трудно и често обвиненията не издържат в съда.

"Сега" получи информация от Софийския градски съд, Софийския районен съд, Окръжния съд в Пловдив и специализирания наказателен съд. Само два месеца след промяната в НПК тези четири съдилища са сезирани от 45 души, които искат делата им да спрат да се бавят. Може да се предположи, че молбите са стотици в десетките съдилища в цялата страна. От Върховната касационна прокуратура обясниха, че все още нямат обобщена статистика за всички обвиняеми, които са се възползвали от промяната в закона. Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, обясни, че такива данни ще се събират, но ще са ясни в края на годината.

Според НПК, ако някой е бил обвиняем повече от 2 години за тежко престъпление (което се наказва с над 5 години затвор), може да поиска от съда делото му да бъде разгледано. Когато става дума за престъпления, които не са тежки, хората могат да поискат разглеждане на процеса година след повдигане на обвинението. Условието е човекът да не е обвинен за тежко умишлено престъпление, с което е причинена смърт.

Процедурата е следната - обвиняемият подава молба до съда, който би трябвало да гледа делото му на първа инстанция. Магистратите незабавно изискват делото от прокуратурата и ако решат, че то отговаря на законовите изисквания, до 7 дни го връщат на обвинителите. После прокуратурата има 3 месеца да внесе казуса за разглеждане в съда или да го прекрати. Съдът може да върне прокурорите на "поправителен" само веднъж и за срок от един месец. Ако и това време не им стигне да внесат делото, съдът го изисква и го прекратява окончателно. По делото на Алексей Петров вече тече 3-месечният срок, обясниха от спецсъда.

Процедурата бе въведена първоначално през 2003 г., за да пресече практиката на прокуратурата да обвинява хора, а години след това да не ги изправя пред съда. През 2010 г. обаче ГЕРБ отмениха тази възможност. Тогава група депутати от левицата сезираха Конституционния съд. Той постанови, че да има "вечни обвиняеми" не противоречи на основния закон и на конвенцията за човешките права, защото в НПК има достатъчно разпоредби, които дисциплинират разследващите. Въпреки това сега разпоредбата отново беше върната в кодекса.