В ежедневието се случва да говорим за неврози, но този термин в психиатрията вече е оставен в миналото. Днес според съвременните психиатрични класификации неврозите са непсихотични разстройства, при които възприемането на реалността не е така дълбоко разстроено, както при психозата. Психозата е категория, която съществува във всички диагностични класификации - и остарели, и най-съвременни. При нея е налице дълбоко разстройство на възприемането на реалността и засегнатият е безкритичен към това погрешно възприемане на заобикалящото го, обяснява доц. д-р Антон Славчев от Клиниката по детско-юношеска психиатрия на УМБАЛ "Александровска". Причините за този тип заболявания най-често са генетични.

Най-разпространените психози са шизофренните и те могат да бъдат различни видове или форми. Човек не се ражда с болестта, а с генетичната предразположеност към нея. Тя се отключва в определен период от живота му под влияние на различни фактори. Може да се появи по-остро или незабележимо, но шизофренните психози винаги имат начало. Гените, които са се кръстосали в поколенията, определят не само предразположеността към шизофренното заболяване, но и кога точно да започне то. Според специалистите шизофренните психози са резултат от болестна обмяна на веществата в мозъка.

Различията в шизофренните заболявания при децата и при възрастните не са големи, още повече че шизофренията е



болест на младата възраст



Първата възрастова криза в развитието на човека е от 2 до 4 години. Тогава, макар и рядко, може да бъдат установени психози. След този период детето навлиза в устойчив период, който обхваща предучилищната и ранната училищна възраст, когато психозите са по-скоро изключение. По-чести прояви на заболяването се наблюдават с навлизането в пубертета, когато настъпват големите хормонални промени.

Характерна за предюношеството и ранното юношество е хебефренната форма на шизофренията. На преден план е поведенчески синдром, при който децата третират родителите с хладен садизъм и тежка агресия и отпадат представите за добро и зло, правилно и неправилно. При юношеската шизофрения е възможна и появата на налудности за неистинност за родителите - дълбока убеденост у детето, че те не са истинските му родители. Друг вид налудности са свързани с бързия процес на растеж - убеденост например, че носът е прекалено дълъг, зъбите са криви или че двете половини на лицето или тялото не са симетрични. Възможни са и налудности за тежко заболяване. Псевдофилософстването също може да бъде сигнал за шизофрения. Темите за произхода на Земята, Вселената, смисъла на живота и т.н. - които вълнуват и здравите юноши, при болните изместват всички останали теми дотам, че обсебват живота им и пречат в общуването у дома, в училище, сред приятелите, казват лекарите. Често срещано е болните да изповядват собствена религия и да формират собствени концепции за света. Възможни са и едностранни увлечения, например странни хобита като събирачество, дейности, които доминират и предопределят живота на детето.

Друг вид налудности са параноите, които се изразяват в убеденост, че хората са зле настроени към него, гледат го странно, недобронамерено или че го преследват. Към всичко това може да се добавят и



слухови халюцинации



Освен това болните имат усещането, че някаква външна сила, извънземни, радари, лъчения или телепатия, управляват мислите му, и те се чувстват като роботи, управлявани от чужда воля. "Очевидно е, че шизофренните психози са се срещали през вековете, само че преди не се е говорило за лъчения, полета и електромагнитни вълни, а за демони, вещици, Сатаната, обладаност от зли духове и т.н. Културата дава съдържанието на тези налудности, но преживяването е същото", казва доц. Славчев.

Всичко споменато дотук, независимо от съдържанието му, представлява така наречената позитивна симптоматика на шизофренията. Съществува обаче и негативна, при която емоциите на човека с напредване на заболяването стават по-бедни и по-изравнени: болните изглеждат равнодушни, емоционално изпразнени, бездейни, оттеглят се социално и постепенно се превръщат в самотници. Част от негативната симптоматика е и отказът от поддържане на личната хигиена например.

Начините, по които протича шизофренията, са различни. При около 15 до 20% от пациентите след прекаран остър шизофренен епизод втори пристъп никога не се появява. Това е така нареченият единичен шизофренен епизод. Най-честият начин на протичане обаче е пристъпното протичане, в което се редуват периоди на влошавания и подобрения, независимо дали е приложено лечение или не. В този случай човек все пак успява да се върне понякога към доброто здраве. Този здрав период може да продължи с години в зависимост от това доколко пациентът се придържа към лечението. Съществува и вариант, при който болестта не отстъпва независимо от всичките положени терапевтични усилия. В такива случаи негативната симптоматика се натрупва много бързо. До т.нар. шизофренен изход може да се стигне след много на брой пристъпи, оставени без лечение. Тогава



емоциите изчезват,



мисленето обеднява, а интересите просто липсват, казват лекарите.

В детската и юношеската възраст се срещат още множество непсихотични разстройства - страх от раздяла, социални фобии - страх от изправяне пред класа например; разстройства на поведението, проявяващи се в кражби, лъжи, бягства от училище или от дома. В тази възраст са и разстройствата на развитието и умствената изостаналост. "През 2013 г. с по-голяма честота от обикновено бяхме ангажирани и в лечението на анорексия нервоза. Известно е, че болестта засяга по-често момичетата - над 90% от заболелите. Най-малката пациентка, потърсила помощта ни през тази година, е на 10 г.", допълва доц. Славчев. Родителите би следвало да потърсят помощ от детски психиатър още при първите белези и съмнения за отклонение във функционирането на детето си - у дома, сред връстниците или в училище, съветва той.