Съществува в БГ политиката един изящен човек, който си го намества винаги на висок стил и с безпримерна екзактност - Наместан.

Негов политически противник е народнякът Лидерин - той си го намества арогантно, с изключителна дързост и цинизъм.

Кой от двамата е по-вреден?

Кое е по-недостойно - да бъдеш откровен простак, или да бъдеш рафиниран злодей?

***

Журнальори гмуркачи - ловци на бисери, попитаха Наместан:

- Какво знаете за оставката на Перленов? Какво представляват тези "лични мотиви"?

Наместан си премести наратива някак йезуитски... И тъй рече:

- Знам долу-горе, колкото вас - лични мотиви. Ако ви кажа, че е прал партенки, няма да ми повярвате, нали? Ако ви кажа, че г-н Перленов се е почувствал некомфортно в скафандъра на собствената си съвест, положително ще ми възразите, че съвестта му е била ампутирана още в началото на политическата му кариера. Аз разбирам, че публичният интерес в случая надделява над класифицираността, но ексзистенц минимумът информация не може да дойде от мен. Личните мотиви затова са лични, защото засягат личността, а не партията. Аз представлявам партията, а личността на Перленов се представя от самия него. Днес имате шанса да бъда пределно откровен. Не съм наивен и мога да ви уверя, че всичко това ще има своята рефлексия върху нашия партиен живот и дори ще ви споделя, че до края на деня през половин час ще си местя и подравнявам наратива. А нашите избиратели са дотолкова грамотни, че убеден съм, всичко това ще има своята тюфлексия и върху тях.

- Колко от избирателите ви ще разберат какво им съобщавате в момента?

- Колкото и които трябва.

***

Журнальорите пак се гмурнаха в подмолите и завикаха от дълбините на тинята:

- Обсъдихте ли това с вашия почетен Сокол?

- Знаете, че нашият почетен председател е морен и се оттегли, а от друга страна - потен вода не пие. Обсъдихме въпроса, но и той не знае много повече от вас, ако трябва да говорим в съотношения, без да уточняваме приблизителни понятия като "много" или "малко". Не мога да кажа, че е научил за оставката от официални източници. Аз му съобщих тази тревожна новина, с което не искам да кажа, че съм първият и единствен негов източник, но и не искам да кажа, че е бил информиран за личните проблеми на Перленов от ДАНС. Не бих искал да кажа също, че всички ние падаме от небето като френски командоси в Коиловци и не знаем къде се намираме. Въобще много неща не бих искал да кажа и поради тази причина няма да ги чуете от мен.

- И какво направи Сокола, когато му съобщихте новината за т.нар. "лични проблеми с минимум партийна рефлексия"?

- За първи път от три години насам си сипа едно малко уиски.

***

Гмуркачите изскочиха за глътка въздух и за всеки случай зададоха Въпроса:

- Кой?

Наместан укори ловците на бисери, че се плъзгат по повърхността и засука следните джуфки:

- Аз искам най-сетне да поставим въпроса, ще оценяваме ли българските политици по реалната им същност или ще продължаваме да ги атакуваме с митологемите, с които е обраснал публичният им образ. Задавайки тоя въпрос, вие съвсем забравяте нещо далеч по-важно. Всички знаете какво са щастливите прасета. А кой създаде щастливата преса?