Всичко в България виси на влакънце - но виси със страшна сила и просто е чудно как въобще функционира държавата при наличния политически, експертен и електорален материал.

Примерно мечтата за ЕС беше свързана с бездънни фондове и свежи пари за честити дни. Спи юнакът балкански и сънува евра, но като се събуди сутринта и си купи "Стандарт", що да види: "1 млрд. от Брюксел висят на косъм". Не ще да е много чист тоя косъм... Медията посочва причините за това висене в несигурност: "Еврокомисията е недоволна от шефката на Агенцията по вписвания, заплашва да спре парите". Също: "Средствата за ромите потъват в нечии джобове". То при нашите цигани цял Рус ангел потъна, та изплува като Афродита в Гърция, че на едни готови пари ще се кумят.

"Труд" не се страхува от пресъхване на потоците евросредства: "Брюксел отрече за нови спрени пари". Вестникът все пак отбелязва, че са "под въпрос плащанията за безработица до 2020 г." и някои други дребни десетки милиони, които не са сигурни.

Липсва обаче вълната от оптимизъм сред черногледото население: "Песимистите достигнаха рекордните 72 на сто", "Недоверието към правителството удари 65 на сто, към президента - 58 на сто" - социологически факти, цитирани в "Преса". Същият вестник: "Вазов, Елин Пелин и Талев - за 12 ст... Цели библиотеки отиват за вторични суровини". Шеф на една от големите фирми, свързана с преработката на отпадъци, разказва пред вестника: "Отчитаме истински бум. Някои продават вече домашните си библиотеки, събирани с години от родителите им". Което показва на кой точно косъм у наследниците виси отношението към книгата. В областта на срамното окосмяване е.

Точна статистика няма, но от пунктовете за вторични суровини "месечно в страната се изкупуват около 50 тона книги, което се равнява на един вагон". Вагони с книги делят бащите от децата!

И това няма как да се "размине на косъм".