Допих кафето, поех си дълбоко въздух и почуках на вратата.

- Влез - чу се гласът на главния редактор.

Отворих и влязох в кабинета му. Беше достатъчно просторен, за да си помисля това, което всеки българин мисли за началника си, след като види кабинета му - че аз мога да върша по-добре работата на тоя некадърник!

- А, Митрев - вяло ме погледна той, - кажи какво има, че имам работа - и остави все още недорешената си кръстословица; няма нужда да споменавам, че ако аз седях в неговия стол, кръстословицата отдавна щеше да е решена.

- Добро утро, шефе - поздравих, защото по принцип съм възпитан. - Исках да поговорим за нещо...

- Сядай - посочи ми канапето пред бюрото си той, - кво те гложди, няма още десет?

Въздъхнах и го казах направо:

-Шефе, искам освен заплатата, да ми отпускаш и годишна субсидия.

Рядко успявах да изненадам някого, особено шефа си, затова усетих приятна тръпка, като видях учудения му поглед.

-Искаш какво? - попита и окончателно спря да се занимава с кръстословицата.

- Субсидия, шефе, като в парламента.

- Митрев, знам, че принципно си сложна и объркана душа, но би ли опитал малко по-конкретно да ми обясниш за какво точно ми говориш?

Знаех си, че няма да е лесно. А уж бил завършил университет!

- Значи, в парламента депутатите получават заплата, нали така?

- Така - съгласи се той.

- Но освен това партиите им получават и държавна субсидия, която депутатите харчат както си искат - кеф ти пари за спонтанен митинг, кеф ти пари за швепс и кебапчета, нали така?

Шефът само кимна.

- И според всички в парламента партиите трябва да получават тия държавни субсидии, за да се осигури една чиста среда на работа и да не се допуска финансова зависимост от никакви бизнес кръгове...

- Митрев - прекъсна ме шефът, - нали знаеш, че ти не си партия? Ти си Митрев.

- Да, знам, шефе, но и аз искам да работя в една чиста среда и да не съм зависим от никакви бизнес кръгове, нищо, че получавам заплата за това... - след което добавих с плачлива нотка: - Защо за едни да може субсидия, за да си вършат работата, а за други не?

Шефът ме погледа известно време, мълчаливо. След което каза:

- Митрев, няма да ти дам още пари.

Добре, че бях подготвен. Знам си го аз, че е подмолна малка душица, стисната при това. А е и грозен!

- Шефе, аз може и да взимам заплата, но тя не ми стига, затова станах зависим от бизнес кръгове.

- Какви кръгове бе, Митрев, какво ми говориш?!

Бръкнах във вътрешния си джоб, извадих от там няколко листа и ги плеснах на бюрото между нас.

- Ето! Тъй като не ми даваш субсидия, наложи се да стана подкупен! С мен се свързаха от конкуренцията, дадоха някой лев, аз не съм от желязо - взех и написах статия против тебе, сори! Ако имах субсидия, това нямаше да стане!

- Митрев - погледна страниците той, - ти получаваш заплата, не може да пишеш против мене!

- Да - съгласих се аз, - депутатите също получават заплата, ама взимат и субсидия, за да са неподкупни, нали?

- Ма, ти чуваш ли се какво ми говориш, кой депутат е неподкупен, кой? КОЙ?

- Това е друга тема - вдигнах ръце аз. - Важното е какво пише в статията ми, а именно - че имаш любовница, два пъти по-млада от тебе... браво за това, между другото... пише и че имаш офшорка, пише и че си сексуален маниак, което си го измислих, но пак ще бъде отпечатано при конкуренцията!

Шефът мълчеше.

По принцип в живота има малки победи, има и големи победи. За тази не съм сигурен каква точно беше, но по-важното е, че в края на месеца започнах да получавам по 12 лева за всеки "лайк" на моя статия в интернет.