Неприятен сезон е късната есен. Тогава циганското лято изведнъж е отминало, дъждовете стават хронични, студът прониква навсякъде, а да пускаш електрическа печка не бива, защото електромерът се върти като дервиш, тогава започваш да си мечтаеш за парно, по дяволите сметките, само да има малко топлинка у дома...

И ето пуснаха парното!

То е като поникването на кокиче. В един момент усещаш, че нещо става, нещо подрасква по тръбите като котенце, нещо влиза при теб и като пипнеш радиатора - а, той топъл, бе!

Радост, човешка радост.

Следва игра с крановете на радиаторите. В спалнята - на 5, за да е топличко, в кухнята може на 3, в хола на 2, пък на който му е студено, има жилетки.

А на сутринта - чудо...

В спалнята отнякъде са плъзнали лиани, завзели са стените и са подхванали тавана. В ъгъла - палма. Върху палмата подскачат маймуни, хвърлят долу кокосови орехи, кривят се и рушат приличието, но какво ти тук приличие, като е толкова красиво.

В кухнята има само широколистна гора - дъбове, брезички, ябълки, круши и череши, всичките узрели - капят по балатума за радост на таралежите, зайчетата и другия горски народец.

В хола пък се ширнало поле, тук-там зърнеш по някой храст, а тревата е като килим, зелена и мека, иде ти да коленичиш отгоре и да пасеш, пасеш... но сърничките вече са те изпреварили, където има трева, не може да няма и пасящи сърнички, та и в хола така - хрупат, милите, и току те поглеждат с големите си очи.

Ех, хубаво...

Обаче в теб все пак се е загнездило едно съмнение, една тревога се е свила на кълбо и помръдва недоверчиво - как ли ще свърши цялата тая работа?

...В края на месеца идва сметката за парното, вадиш я трепетно от пощенската кутия, поглеждаш я и нищо - нали си глътнал предварително лексотан, - нищо не ти става, оцеляваш. Обаче като се качиш горе в апартамента, виждаш, че навсякъде се е ширнал пясък, жълт като лицето ти и безкраен като мъдростта на пустинята. Сбогом, банани, сбогом, горски обитатели, нали искаше топло - ето ти топло!

Сядаш по турски върху пясъка, загребваш го с шепа и гледаш как зърната се стичат между пръстите ти, а вятърът свири между чашите във витрината на бюфета песента си за нашите желания и техните изпълнения...