Херпес зостер е инфекциозно заболяване, което се причинява от варицела зостер вирус. Това е същият вирус, който причинява и варицела. Варицела се развива при първата среща с вируса. След това обаче при голяма част от хората вирусът остава в латентно (скрито) състояние в сетивните ганглии на гръбначномозъчните или черепномозъчните нерви и понякога по не много ясни причини се активира. Пациентите с херпес зостер получават същия обрив както при варицелата, само че ограничен до онази част от кожата, която е свързана със съответния сетивен нерв.

Засягането на сетивни нерви е причина за силната болка, от която се оплакват болните, обяснява доц. Атанас Мангъров от Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести "Проф. Иван Киров". Инфекцията може да се установи лесно, тъй като основният симптом на заболяването е лентовидният обрив, който се разполага хоризонтално от едната страна на тялото - най-често по кожата на гръдния кош. На вид е същият като при варицела - мехурчета, пълни в началото с бистра, впоследствие помътняваща течност, които накрая се превръщат в корички. При някои пациенти опалкванията се изразяват само в чувство за повишена чувствителност при докосване. Обривът преминава до една седмица , но болката остава значително по-дълго - понякога до няколко седмици. Тя може да бъде толкова силна, че да предизвика смущения в съня. При засягане на черепномозъчни нерви обривът е също лентовиден и обхваща едната страна на лицето. Не са изключени и оплаквания от главоболие или повишаване на температурата.



Заразяване



"Херпесът може да се развие само при хора, боледували от варицела, при които вирусът е останал в латентно състояние в спиналните ганглии и в даден момент по различни причини се е активирал", разяснява доц. Мангъров. "Болните с херпес зостер са толкова заразни, колкото и тези с варицела", допълва още той. Опасността от заразяване обаче съществува само за неболедувалите или неимунизираните от варицела. Интересното при инфекцията е, че не може да се говори за инкубационен период. След преболедуване от варицела вирусът може да се активира от стрес, преумора, студ, претопляне и дори вследствие на глад или преяждане.

По правило в медицината всеки, прекарал варицела, може да развие херпес зостер, но безспорен факт е, че с напредването на възрастта рискът от развитие на заболяването се увеличава. Обикновено херпес зостер се появява при хора с понижена имунна система, но може да се развие и при напълно здрави индивиди. За съжаление боледувалият веднъж от херпес зостер не е защитен от повторно заболяване, тъй като вирусът може да се активира отново и отново.



Диагностициране и лечение



Обикновено при херпес зостер човек се обръща към лекаря едва тогава, когато се появят дискомфорт, болка или страдание от някои от симптомите му. Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци - характерен обрив от едната страна на тялото, обхващащ съответния дерматом (т.е. онази част на кожата инервирана от съответния нерв), както и наличието на силна болка в засегнатия участък. Лечението се провежда с противовирусни препарати - ацикловир или валцикловир в продължение на поне 2 седмици и средства, които облекчават болките. Понякога обаче лечението е без ефект и в такива случаи болката може да се задържи в продължение на месеци.



Усложнения



Както повечето заболявания носят последствия за организма, така и при херпес зостер може да се появят усложнения. Най-често те са вторични бактериални инфекции на кожата. В някои от случаите на вторично бактериално инфектиране на херпетичните мехурчета може да останат белези по кожата. Освен обривите и засегнатата от тях кожа е възможно да бъде засегнат и очният нерв. Усложненията, до които може да се стигне при зостер на окото и неговото закъсняло лечение, са увреждане на зрението поради засягане на роговицата (кератит) или повишаване на вътреочното налягане (глаукома). При засягане на слуховия нерв, може да се увреди слухът. В някои случаи болката остава до 2-3 месеца. Това е периодът, през който се оформя така наречената пост херпес зостерна невралгия.



Превенция



Профилактиката на варицелата е профилактика и на херпес зостер. За варицелата съществува ваксина, която се прилага на децата, навършили 1 година в две дози през интервал от най-малко 2 месеца. При възрастните над 50 години се използва специална ваксина за предотвратяване на херпес зостер. Целта на имунизацията в тази възраст е да се активира имунната система и да не се допусне реактивиране на латентната инфекция.

И двете ваксини присъстват като задължителни или препоръчителни в националните имунизационни календари на почти всички страни - членки на Европейския съюз, както и в САЩ, Канада, Австралия и др. У нас обаче те не се продават и не могат да бъдат намерени. Причината е чисто бюрократична. Ваксините не са регистрирани у нас преди влизането ни в ЕС, а сега процедурите са твърде тежки и скъпи, според специалистите. Освен това цената на самата ваксина също е висока. Очаква се обаче догодина у нас да бъде пусната комбинираната ваксина за рубеола, морбили, заушка и варицела.

Тъй като случаите на херпес зостер се водят като усложнение на варицелата, не подлежат на отделна регистрация и няма статистика за тяхната честота, разпределение по пол и възраст. По данни на Националния център по заразни и паразитни болести от началото на годината до сега случаите на варицела надвишават 35 143, докато миналата година са били 27 277.