Карикатуристите са хора за затвора. Оноре Домие го хвърлили в затвора. Един век по-късно Фра Дяволо (Райко Алексиев) не бе тъй късметлия. Убиха го зверски на 18 ноември 1944 г. Нашата културна история е по-трагична.

България може във всичко да залязва, но не и в карикатурата. Това е така от времето на карикатурата как Бай Ганьо убива своя създател Алеко Константинов.

Дьо Гол, като стана президент, покани на обед в Елисейския дворец френските карикатуристи. След кафето и коняка каза " Господа, надявам се, че ме разгледахте и това ще ви улесни във вашата работа". Носът на Дьо Гол беше нещо средно между носа на Сирано дьо Бержерак от пиесата на Едмон Ростан и носа на френския филмов актьор Жерар Депардийо, който взе руско гражданство, като го подгониха за данъци.

Нали съм човек и суетен и аз бях петимен за карикатура. В България не се правеха карикатури на "първия", но Тодор Цонев, единствен в соцлагера, правел. След промяната през 1989 г. видяхме неговата изложба "Арестуваните карикатури". Седяхме и си пиехме в кръчмата "Черния кос", която беше, като продължиш след Княжево, вдясно срещу старата ски шанца. Направих си аз устата пред Бойко Станкушев и другите на масата за карикатура, но Тодор Цонев ми отказа. Имал съм правилни черти и добри очи. Как да го убедя, че очите ми са просто уморени от четене и с хроничен конюнктивит, щото, когато бях спасител, нямах сегашните си плувни очила Speedo.

Но през последните години се появиха и колажи, които също стават своего рода изкуство. Онзи ден видях колаж на "Дамата с хермелина", прочутата картина на Леонардо да Винчи, малко ретуширана и гушнала Кеворк вместо хермелин. Аз пък получих без ретуш автопортрета на Пикасо "Bust Of Man Writing"; позата му съвпада с моята поза на снимката ми горе и шегата с мен ме изкефи, понеже Пикасо нарисувал пишещия човек с едното око натам, другото на иначе, както аз насам-натам от тема в тема.

Казвам, че живея в Латинския квартал не защото съм на ъгъла на "Латинка" и "Цариградско шосе", а защото има знаци на духовност в махалата. Тя започва от "Изгрев", където срещу парк-хотела Дънов посрещаше изгрева от стъклената си куличка, а от барачките наоколо излизаха дъновистите с цигулки и свиреха. Отвъд шосето вдясно е улица "Николай Хайтов". Като продължиш по "Латинка", минаваш край къщата, в която живееше Николай над апартамента, в който живееше Андрей Луканов, пресичаш улица "Райко Алексиев" (Фра Дяволо), подминаваш къщата на художника Ненко Балкански, заобикаляш блока, в който живееха "поета на усмивката" Лъчезар Станчев и Радой Ралин, стигаш до спирката срещу хотел "Плиска", където е статуята на Радой с котето - на 50 метра от бюста на Николай пред читалището, за да могат и след смъртта си двамата да водят мълчалив спор. Аз все при Жени и Николай киснех, понеже на Николай му носеха дърва от Родопите и той наклаждаше хубав огън в камината. При Радой не киснех, понеже той не ми даваше да пуша и ми даваше чай от гореща вода с пет давилови капки и една валерианова и аз бърчех нос и го пиех. Аврора, кучето на Иван Бакалов, си сбръчкала носа разочаровано, когато отишла да помирише котето до статуята на Радой.

Повечето карикатури на Оноре Домие сега са по музеите в Ню Йорк и Чикаго, ако ви се случи път нататък, вижте ги. Вижте как в поредица от четири карикатури рейтингът на крал Луи-Филип Първи пада и главата на краля се превръща в круша. Немалко французи мразели Луи-Филип, но те били царемразците, не можеш всичките в затвора да ги натикаш. Домие го натикали в затвора, понеже дарбата да разсмиваш е непростима. На Луи-Филип главата му наистина била крушовидна, бузеста, с широка челюст и тясно чело, увенчано с пирамидална перука.

Като видите тази поредица от четири карикатури на Домие, ако сте роялист, може да се ядосате; ако сте нормален човек, ще престанете да казвате, че поредиците от картинки, които наричаме комикси, са измислени в страната, които вие наричате Америка, а аз наричам Северна Америка. Поредицата си от 38 литографии за магистратите "Les Gens de Justice" Домие ги нарисувал между 1845 и 1848 г. Ако сте правник, може да ги възприемете като лична обида и да ви се стори не с вампирски зъби, а хептен беззъб вампирът от вица, обясняващ на вампирчето: Ние денем спим, нощем летим и пием кръвта на хората. - Що не обратното, нощем да спим, тате? - Щото ние сме вампири, не сме адвокати, момчето ми.

Вицовете са словесни карикатури. Фра Дяволо (Райко Алексиев) беше майстор както на рисуваната карикатура, така и на словесната. Той издаваше вестник "Щурец" и се подписваше "Фра Дяволо". Ако вие знаете думата "гадже", която, не съм сигурен, но ми се струва, че е циганска дума, виновен е Райко Алексиев. Във фейлетоните си той употребяваше просторечия, нямащи гражданственост в литературния български.

За разлика от Домие, когото хвърлили в затвора, Райко Алексиев го убили на 18 ноември 1944 г. Върнали го на семейството му в запечатан ковчег, понеже зверски го изтезавали. Дарбата да разсмиваш е непростима; туй май вече го казах. Да те хулят, клеветят, проклинат - иди дойди, ама за смях да те направят жегва повече.

Първо стреляш, после питаш, казваха в един каубойски филм. Райко Алексиев първо го убиха, а после го осъдиха на смърт. Той нарисува карикатура на Чърчил, Рузвелт и Сталин. Чърчил и Рузвелт можеш да ги карикатуриш, но как така ще карикатуриш Сталин?

Съмишленици и колеги на Райко Алексиев от левия хумористичен български печат нарочили Райко Алексиев за враг на новата власт. Той имал кожено палто, купено в Париж, и апартамент на пъпа на София. Един съмишленик и колега от левия хумористичен български печат хвърлил око на коженото му палто, друг се полакомил за апартамента му.

Този апартамент бе вече отчужден и в един друг апартамент ние си направихме "жур". Не знам що казвахме "жур", беше нощем. Приятелят ми Веско Алексиев (син на Райко Алексиев) дойде с гаджето си и с братчето си Алекс, един малък фарфалак, който после стана политолог в САЩ. Ние имахме една плоча с "Настроение ( In The Mood)" в изпълнение на оркестъра на Глен Милър, тя беше спукана винилова плоча и грамофонната игличка прескачаше, но това нямаше значение, ние загасяхме лампите, за да се натискаме с гаджетата, пък това дяволче, малкият фарфалак Алекс Алексиев, ни се мотаеше в краката и палеше лампите.

Та докъде бях стигнал? А, да - че в България имаше и продължава да има великолепни карикатуристи и хумористи. Няма да ги изреждам, понеже сред тях са и убийците на Райко Алексиев. За Александър Жендов съм сигурен, че не е. Той, на процеса, дето осъдиха на смърт Райко Алексиев, след като го бяха убили, каза, че не е престъпление да нарисуваш карикатура на който и да е властник. После и него го убиха, но не с ритници, а като го разгромиха идейно-естетически. Все за това се сещам, като си спомня как аятоласите обявиха "фатва" - свещен дълг за всеки мюсюлманин да убие Салман Рушди заради книгата му "Сатанински строфи", да убие датския карикатурист, който извършил светотатство, понеже нарисувал пророка Мохамед.

Турски държавници сега клонят към исляма, погазват завета на Ататюрк Турция да е светска държава, казват, че ЕС не бива да е християнски клуб, че има ислямска дъга от Косово през Босна, Албания, Македония и Родопите с анклав в Разградско. Тъпото НАТО, всъщност САЩ, даже бомби с обеднен уран пускаха, Белград бомбардираха, за да помогнат заедно със саудитите да се отцепят мюсюлманите в северния край на дъгата и да взривят старите християнски черкви в Косово. Разказвал съм ви как Бжежински застана откъм пакистанската страна на Хайберския проход (аз бях откъм афганистанската страна) и по мегафона се провикна към афганските муджахидини: "Аллах е с вас!" Не помня, разказах ли ви как в една друга страна, където за едно просто прелюбодейство прелюбодейката публично с камъни я убиха и понеже беше само пясък, нямаше камъни, амбулантни търговци продаваха едни павета, всъщност павенца, щото, ако с голямо паве цапардосаш прелюбодейката, тя ще загуби съзнание и няма да страда достатъчно.

Не съм набожник, но да, не остане ли Европа християнски клуб, прииждащите мюсюлмани ще я взривят, щото те заради някаква карикатура са готови кръв да пролеят и техните си обичаи да налагат. Да бяха про форма мюсюлмани, както аз съм про форма християнин, не щях да съм против тях, ала между тях фанатици много по света и на Балканите. И в България не са цвете, щом джамиите си искат - да не са паметници на културата, понеже на вакъфски земи били построени, даже помаците отделна нация били. Карикатурни претенции.

И ранобудните умни и красиви студенти станаха карикатура на свободомислие на фона на събитията в Украйна. И контрапротестантите са карикатурни, щом портрети на Сталин вадят. И Плевнелиев е карикатура на президент, щом се мисли за преродена ирландска пастирка. И Бойко Борисов е карикатура на опозиция, щом се мисли за доктор на науките и за генерал, и за футболист, и за каратист.

Едно момченце, което много обичах, го учех да плува и после да ходи босичко по пясъка. То се спъна в един камък и го заболя. Върна се и нарита камъка - На, на! Сетих се за тази случка поради детинското поведение на "герберите" в парламента. Боли ги, че не са управляващи и парламентът им е крив, искат да го наритат. На, на! И издънките на номенклатурата са карикатури, щом на антикомунисти се предрешиха.

Аман вече от тъпи, бездарни карикатури!

Братя, българи! Не бива да продаваме нашата българска земя!

Jusautor DI copyright