Загледах се през прозореца...
Край контейнерите за боклук - обичайната тълпа от кучета и пенсионери. Отсреща строят още една бензиностанция; честно казано, на мен тя не ми трябва. Така и така пари за бензин няма.
- За какво ни е тая кола, като не я караме! - казва жена ми всяка сутрин, докато глади с ютията поредния дупчен билет за градския транспорт. - Дай да я продадем.
Как да й обясня, че такава изгнила лада няма кой да купи, даже и в целофан да я опаковам. Ей я отсреща таратайката, пред входа. Зарината до дръжките на вратите с шума, гумите й спаднали, а от полуотворения багажник се подава храстче. Кой знае какви семена съм возил вътре преди една година, когато още я карах и какво е взело, че е поникнало междувременно?
Стана ми интересно: какво ли наистина е поникнало в пустия багажник? Я да отида аз и да проверя на място. Речено-сторено. Слязох долу, запътих се към колата и повдигнах капака на багажника. И какво да видя!
Десетината ендесевейски флагчета, пръснати в багажника, се разлистили... Тук трябва да отворя една скоба: преди година и нещо, покрай предизборната кампания, се бях цанил като агитпропчик на НДСВ, уж да изкарам някой лев. Обикалях с ладата по зачуканите селца и разлепвах по автобусните спирки и по витрините на бръснарниците, сладкарниците и хоремазите плаката с лика на царя. Организаторите ми бяха дали и наръч жълти знаменца, но впоследствие си изтеглиха знаменцата от обръщение, защото при изработката нещо не бяха уцелили цвета и наместо ярко жълти, знаменцата леко кафенееха и внушаваха тежка двусмислица. Та сега дръжките на тия флагчета се бяха разлистили.
Веднага се прибрах в къщи и се обадих на БНТ. Викам:
- Идвайте с камерите! Така и така... Страхотна сензация!
Но ме отрязаха:
- Не ни интересува.
Да, обаче хората ги интересува. Я си представете, че листната маса става и за ядене! И, правилно посадени, камарите жълти флагчета се разлистят!
Тогава ноември ще стане юли, а царят пак ще ни загледа мъдро, както от плаката.
Колко ни липсва този поглед сега, пред прага на Прага и на зимата - и двете пълни с изненади...
Тази рубрика наистина е място за добри писатели.
Но нейният лош пример е заразителен и за тях.
Все пак по-добре е Деян Енев да пише в "После" /особено при отсъствието на конкуренция като Николай Василев и Васил Сотиров/, отколкото да измисля криминални загадки.
Аз бих предпочел да пише разкази.











