|
| *** |
Навлякох се надве-натри с националния екип и отидох при групата.
Треньорът ме посрещна сърдит:
- Натутка ли се? Заради такива като тебе все сме на последно място във всички класации.
Не отговорих, само махнах неопределено с ръка. Демек - днеска аз съм крив, вчера беше друг, утре ще е трети.
Често пъти ни събираха и ни даваха екипите - състезавахме се пред очите на други народи и държави и се борехме да класираме страната ни на по-престижно място. Ама някак си все не успявахме - биеха ни като студено желязо всеки път.
- Какво ще правим днес? - попитах. - Какво се иска от нас?
Мнозина вдигнаха рамене, един рече:
- Сигурно днеска ще участваме в състезанията по национално самочувствие. Трябва да се представим добре.
Друг веднага опонира:
- Глупости! В демонстрациите по национално самочувствие играхме преди месец, забрави ли? И хем извадихме голямото самочувствие, хем пак ни класираха на последното място.
- Е, тогава за какво днеска облякохме националния екип?
Пак вдигане на рамене.
- Ми не знам - може да демонстрираме пред другите народи колко добри съседи сме. Или какви добри домакини сме у нашата страна.
- Не, не е това. Имам спомен, че това го правихме и даже ни дисквалифицираха от състезанието.
- Не, бъркаш! - запъна се един от екипа.
И други го подкрепиха:
- Нас ни дисквалифицираха по друг повод. Когато се мерихме с отбори от други страни по чистота, хигиена и организация на бита.
- Не, не, нас тогава не ни допуснаха изобщо до терена.
- Вярно, бе! Да, така е. Дисквалифицираха ни, когато правеха преглед за движение по пътищата и безопасността на хората. Така беше.
Всички се съгласиха:
- Да, така беше.
- Той, тренерът, тогава обърка нещата.
Треньорът вдигна рамене, демек - веднъж е виновен той, веднъж не е виновен той. И рече:
- Хайде, пригответе се.
Стегнахме редиците и запитахме в един глас:
- Какво ще правим днес, тренер?
Треньорът въздъхна и рече:
- Най-сложното! Ще ни мерят семейно, за отношенията между жени и мъже. И по това ще класират страната ни сред всичките други държави в света.
Спогледахме се.
- Да - рече треньорът, - знам, закъсахме.
Седнахме и запалихме по цигара.
- Трябва - не се предаде треньорът ни, - да извадим най-доброто от себе си. За да можем този път да попаднем поне в средата, а не на опашката на класацията. Дръжте си се най-нормално, както се държите у дома, журито е строго, но справедливо.
Мрачно мълчахме.
- Добре - въздъхна треньорът, - хайде да ходим да им покажем на всички, че не сме втора ръка хора. И всички да разберат, че уважаваме дома, семейните отношения и националната традиция.
Успокоихме го:
- Няма страшно, тренер! Ние ще се справим. Какво толкова - семейството е най-простата работа в една държава.
Класирахме се на последното място и този път.
Свалихме мълчаливо националните екипи.
- Пак ни прецакаха - рече един от нашите.
- Префърцунена работа! Отношения между жени и мъже у дома! Че какви толкова отношения може да има вкъщи, а и от тях да определят национална черта!
Един от нашите тури край на тюхкането ни, като призна:
- Тренер, ма наистина не знаех, че не можеш да удряш жена си у дома. Подла работа! Казвайте ги по-рано тези неща, бе!
Треньорът махна с ръка - а бе какво да говорим, подла работа отвсякъде!
