Между 1 и 3 процента от новородените се появяват на бял свят с вродени изкривявания на ходилата. Най-честата вродена деформация е еквино-варусното ходило (вродена деформация, при която ходилото е извъртяно навътре), следвано от плано-валгусното ходило (спадане на вътрешния надлъжен свод). От плоскостъпие страдат 20% от населението. Освен при новородените заболяването най-често се среща при дамите над 55-годишна възраст.

По наблюдение на специалистите заради проблема с кривото ходило лекарският кабинет е по-често посещаван от женския пол, като съотношението е 7:1. Основната причина за появата на плоско стъпало е физиологичната особеност на женския организъм над 55 г. Голяма роля тук играя и женската суета, която повелява носенето на обикновено неудобни обувки с високи токчета, което неминуемо води до пренатоварване на предния ходилен отдел. Промяната на телесното тегло е също от изключително важно значение за развитие на заболяването. Стоенето прав, продължителното или прекомерното натоварване също са предпоставка за плоско стъпало. Постепенно се достига до преминаване на прага на издръжливост на лигаментарния апарат на ходилото и промяна на напречния и надлъжен свод на ходилото. Тогава именно се появяват деформации на пръстите, като най вече се засяга началото на палеца на ходилото, обяснява доц. д-р Стефан Станчев, началник на Клиниката по ортопедия, травматология, гръбначна хирургия и невроортопедия в УМБАЛ "Св. Анна" в София.



Симптоми и лечение



Заболяването започва с болки в предния ходилен отдел. Един от първите сигнали за плоско стъпало е по-лесната уморяемост и болката, които се появяват при ходене и единствено могат да се облекчат от почивка. Постепенно болките се усилват и могат да се появят и в покой. Друг симптом е промяна на самото ходило - разширяване в предната му част, както и спадане на напречния свод, който се намира в предната част на ходилото, и започва да прилича на "попивателна". На мястото се появяват така наречените по народно му "кокалчета" в областта на палеца на ходилото. Заболяването прогресира, като ходилото се разширява, с което настъпилите вече болки започват да се засилват, в резултат на което се ограничава ходенето.

Плоскостъпието се диагностицира лесно. В съвременната диагностика на заболяването се включват компютърни методи, чрез които се установява степента на изразеност на свода. Ако вътрешната стена на ходилото оставя отпечатък, това означава, че диагнозата е плоскостъпие.

Лечението в различните възрасти протича по различен начин. При възрастните то може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното се състои в поставяне на различни видове ортезни средства -"стелки". Те обаче са различни видове в зависимост от изменението - за напречен, надлъжен свод и комбинирани, допълва д-р Станчев. Хирургичното лечение се състои в изрязване на "кокалчетата" - бунионектомия, или в реконструктивни оперативни интервенции с транспозиции на сухожилия, целящи възстановяване на ходилния свод.

Според някои ортопедите сводът на стъпалото на децата започва да се оформя към третата година и завършва към десетата, а в някои случаи и по-късно. Ако детето не се оплаква от болки до 4-5 години, това означава, че то се развива нормално.

Ако обаче се появят болките, причина за тях може да бъде плоското ходило, което в седнало положение изглежда нормално, но когато детето се изправи, сводът се отпуска и става равно. Много по-рядко причината може да е по рождение - срастване на две или повече кости, които в нормално състояние са разделени.

При децата също лечението е консервативно или хирургично. Консервативното представлява специални коригиращи масажи, ходене на бос крак (води до стимулиране на собствените мускули на ходилото, респективно до оформяне на свода), обездвижване или стелки в зависимост от типа на деформацията. Хирургичното лечение при децата е съобразено с типа на заболяването и включва удължаване на ахилесовото сухожилие, прерязване между костите на ходилото от вътрешната страна, както и до костни операции.



УСЛОЖНЕНИЯ



Плоското стъпало може да доведе до редица проблеми на опорно-двигателния апарат. Усложненията зависят от степента на плоскостъпие, възрастта на човека и неговата активност. Заради промяна на центъра на тежестта започват да страдат бедрото, тазът и гърбът. Тогава проблемът може да се задълбочи и да се появи напрежение в подбедрицата, създавайки се условия за разширени вени, натоварването на колянната и тазобедрената става пък може да доведе до износване на ставния хрущял - артроза, а по гръбначния стълб могат да се появят шипове и дори лумбална дискова херния.



ПРЕПОРЪКИ

За да няма в бъдеще проблем с ходилата едно дете, трябва още след прохождането му да се създадат условия за дразнене на ходилата с цел "заякване" на поддържащите свода мускули. За това се препоръчват масажи и ходене на босо. Когато стане време за носене на обувки, най-добре е те да бъдат избирани в присъствието на детето. Обувките трябва да обхващат плътно стъпалото и глезена, като се има предвид, че разстоянието пред палеца трябва да е 1 см. Препоръчително е периодично да се проверяват дали не са умалели, тъй като крачетата на малките деца растат бързо. Ако износването на дрехите на порасналите вече братчета и сестричета се приема като нормално, то родителите трябва да знаят, че това не трябва да се случва и с обувките. Причината е, че порасналите деца са придали на обувката своята форма на крачетата и тя вече е деформирана и негодна за друг.

Като профилактична мярка срещу криви ходила специалистите съветват жените да носят ниски обувки, които са удобни и имат вграден ортопедичен свод, тъй като използването на неподходящи стелки може да задълбочи заболяването. Излишните килограми са заплаха и за двата пола, обръщат внимание още ортопедите, тъй като така заболяването се развива или се задълбочава. При положение че се налага продължително стоене в изправено положение, препоръчително е раздвижването и прехвърлянето на тежестта върху външните ръбове на ходилата. Апелът на ортопедите към всеки е при първи оплаквания да се потърси мнението на специалист.