Онази нощ сънувах стария си ученически кошмар - стърча пред дъската с натрошен тебешир в ръка, а учителката по химия ме гледа мрачно и пита:

- Кажи бе, хаймана, отговори поне какво е това свободен радикал! Цял следобед си ритал в двора, можеше поне на трийсет и втора страница да отвориш - там си пише!

Може и да го пише, ама кой да го чете!

Ето и сега - обществото твърди, че започвало да се радикализира, макар да не знае какво значи думата, и всички започват да рипат: И ние! И ние! Каквото и да значи - радикализираме се!

Първо, разбира се, се радикализира свръхкомпетентното правителство - за да закърпи продънения бюджет то взе радикални мерки: под рекламния лозунг на Н-ската банка "Не чакай - вземи кредит! Живей сега - плащай после!" набързо напазарува някой и друг милиард, та да раздаде на нуждаещите се по пуйка за Коледа. После някой ще плаща, но ни успокояват, че лихвите са повече от изгодни, а също, че може и да не доживеем до падежа на първия транш. Да му мислят младите!

След това взеха да се радикализират хората, подсвиркващи под прозорците на радикализираното правителство - като видят министър на улицата, погват го и му искат оставката. Министърът бяга, те - радикално по него. Министърът се мушва в ресторант - те след него. Министърът още не е изпил първа ракия, те - "Оставка".

- Чакайте бе, момчета - плаче министърът, - оставете ме поне да ударя една за отскок и блясък в очите!

А ония радикално: първо оставката, пък после, ако щеш - поръчвай, ако щеш - плащай, то си е твой личен проблем.

На ракиите на българина не бива да се посяга - това е силно радикализиращ фактор. В резултат на посегателството подчинените на министъра също се радикализираха - ако някой им се стори прекалено радикализиран, настигат го, вежливо го просват на паважа, сядат върху него и му слагат белезници, за да се отрадикализира.

Но и това не помогна - в момента, в който на социологическите агенции се стори, че населението не е достатъчно радикално настроено, в столицата спонтанно се изсипват автобуси с нарадикализирани елементи, държащи по десетина опорни точки в ръка.

А знае се от физиката какво може да стори човек, стига да има подръка поне една опорна точка - търси си лост, прът, дръжка на знаме, тояга или нещо такова, дълго и удобно за размахване, и тръгва да извършва радикални промени в обществените нагласи.

Водачите на нацията, спокойни за нашата радикализация, хукват по света да изучават опита на неколониалните държави и по-специално в областта на здравеопазването, та да извършат радикални реформи в тая област и у нас, а оставени сами на себе си, без водачи, ние съвсем радикално изтрещяваме.

Дори духовните ни водачи - и те изпушиха и взеха да пускат порноклипчета един срещу друг по националните телевизии. Джумбуш, отче Сисое!

А радикално настроени начетени индивиди ни цитират мисъл от книга, която не са чели, защото е дебела, но пък откъсчета има в сборниците с афоризми - че свободата била на върха на копието (то баш това го няма в дебелата знаменита книга, а само в цитатниците, но това е друга тема). Върхът на копието, ако не се сещате, е остър и този, който се окаже откъм неговата страна, със сигурност няма да е толкова щастлив, че радикално настроеният приносител на бодящия предмет се чувства свободен.

Всичко това започна да ми писва.

Спрях да чета вестници, да гледам новини, да ходя по събрания, спрях да купувам батерии за радиото. Купих си тирбушон.

Сега като усетя, че някой започва да ме радикализира, тичам вкъщи и се дерадикализирам с две-три бързи. Когато ми рекат, че не милея за милото отечество, им отвръщам, че милея за него, но не и за тях. Когато ми рекат, че съм минал откъм ония, отвръщам, че никога не съм бил и от тия. Когато ми рекат, че съм безотговорен към бъдещето, отвръщам, че искам първо да си ми го върнат това бъдеще, дето ми го откраднаха, пък тогава да отговарям за него.

Лидерите се разплакват и отиват да се утешават в други страни, при други народи. А аз оставам в родината - свободен радикал!

Свободата, братя, е на върха на тирбушона!