|
| *** |
Реших да не подминавам тази находка - похлопах на паянтовата врата и ми отвориха. Бяха десетина човека на всякаква възраст. Попитах:
- Вие ли се правите на партизани?
Не отрекоха.
- Ние сме!
- Не сте въоръжени - отбелязах възможно най-приятелски аз.
- Оръжие не ни и трябва. Ние воюваме за правилен език, за правилен говор и за правилно поведение. Най-вече в медиите, с които ние живеем денонощно.
Това ми се видя бая налудничаво.
- Вие сте луди. Първо - в нашата страна, който и да воюва, иска по-реални, а не откачени неща. И второ - никой не знае за вашата борба. У нас воюващите са по улици и площади, пред министерства и комитети. Кой ви е излъгал, че сте партизани и се борите за нещо си?
Те кротко ми отговориха:
- Никак не сме луди. Много добре знаем какво правим и искаме.
Изгледах ги.
- Ние сме хора - продължиха те, - които вече живеят без медии. Без всякакви медии. Спираме да четем вестниците, когато те пишат глупости. Спираме да гледаме телевизия, когато всеки ден повтарят едно и също на екрана. Отказваме се да четем в интернет, когато там се завихри безкнижието. Отказваме да бъдем идиоти.
Намеси се и друг:
- Не, не спираме окончателно. Когато видим някоя ярка глупост - за една седмица спираме да четем или да гледаме медията. Ако след това пак попаднем на дивотия - цял месец не посягаме към медията. И после ако за трети път хванем същата медия в налагане на глупости - край, спираме да четем или да гледаме окончателно, за-ви-на-ги.
- Ти да видиш! - рекох. - И как се разбира, че са казали или написали глупост?
Партизаните се развеселиха.
- Че то си личи отдалече. Хич не ни се налага да събираме комисии или да се питаме - това глупост ли е, или не е? Едни и същи думи ни заливат отвсякъде и ни отнасят, четем, гледаме и слушаме клишета и безсмислици в еднакви новини, с едни и същи герои.
Един от тях посочи десетина папки и рече:
- Тук сме събрали най-често употребяваните клишета. Ако имате време, прочетете ги. Главата ще ви заболи от тях!
- Че това ли ви е грижата? Някой някъде дрънка глупости.
- Голяма грижа си е! - рекоха в един глас киберпартизаните. - Уморихме се. Глупостта не можем да я спрем, но тези, които я творят можем.
Изсмях им се:
- На медиите им дреме за вас! Те изобщо не се интересуват дали вие ги четете, гледате или слушате. Медиите могат и без вас.
Това развесели партизаните.
- Истината е, че и ние можем без медиите. И когато те го разберат това, ще започнат да се интересуват от нас.
Повторих:
- Дреме им за вас! Те не знаят, че сте ги загърбили.
Партизаните се съгласиха.
- Така е. Но те също така не знаят дали ги четем, слушаме и гледаме. И си живеят спокойно, сякаш целият свят на тях чака. Скоро ще стане ясно, че пластовете се разместват. Все повече хора ще дойдат при нас.
Опонирах им:
- Не можете без медии! Няма нормален свят без медии, без информация. Вие ще сте първите в света! И друго - никой няма да научи за вас, ако медиите не ви обърнат внимание.
- Ще научат. Когато спрат да ни третират като безмозъчни растения и когато хората около нас разберат, че могат да изкарат деня си, без да предъвкват медийните безсмислици, всичко ще стане ясно.
На тръгване ги попитах:
- И за какво ви е всичко това?
Отговориха ми:
- Важно е. Колкото повече са глупостите по медиите, толкова по-малко остава в главите ни за мислите.
|
| *** |
