От много време слушах, че у нас има две държави. Едната - за по-първите хора, другата за нас, иръпшъните. Питах и разпитвах къде се намира втората държава, как се стига до нея, има ли визи или други изисквания, как си живее в другата ни държава, но всички вдигаха рамене. Накрая - след много ходене и ровене попаднах на правилния човек. Той бил връзката между обикновените хора и другата, по-добрата държава. Ако той не успее да отвори вратата между първата и втората - никой друг не можел да го направи. Ей такива препоръки ми рекоха, направиха ми среща и аз отидох при този правилен човек.

- Чух - казах му, - че имало две държави у нас, вярно ли е?

- Вярно е - рече човекът. - Друго?

- Ами искам да отида в другата държава, да живея малко по-добре и по-нормално. Щото се уморих да бъда обикновен човек.

Онзи се съгласи.

- Става - вика, - ама трябва да отговориш на някои въпроси. Проверка, един вид. Защото не всеки човек става за другата държава, нали ме разбираш.

Кимнах:

- Напълно те разбирам, не може всеки, който му скимне, да ходи там! Давай с въпросите!

Човекът започна да ме пита:

- Имаш ли фирма или фирми?

- Нямам - признах си аз.

- Да се занимаваш с внос или износ на контрабандни стоки през граница? Укриване на дедесе и други данъци?

- Нищо подобно!

- Сметки в офшорни зони и разните острови?

- Нямам, бе, човек, никакви сметки нямам никъде.

- Да имаш близки хора във властта - министри, депутати, партийни функционери?

- Е, хайде сега, само по телевизора ги гледам. Нямам такива роднини аз.

- Да почиваш през лятото по скъпите плажове, а през зимата да карате ски по планинските курорти?

Казах му истината:

- Не съм почивал от десетина години - нито през лятото, нито през зимата.

- Търговия и пласмент на наркотици? Петрол, оръжие, проституция?

- Не.

- Цигари и алкохол без акциз?

- Никога. Само домашна ракия, а цигарите преди години ги спрях - при тези цени...

- Какво имаш на твое име - апартамент, къща, вила, яхта, самолет, скъп автомобил, имот в чужбина?

- Евтин автомобил и едно глухо куче. Оглуша от старост.

Човекът дълго време мисли после ме попита:

- Добре, какво все пак имаш, на какво държиш?

- Семейство, приятели, деца. И куче, казах ти.

- Вярваш ли на хората?

- Разбира се, че вярвам.

Онзи въздъхна тежко.

- Не мога да ти помогна с нищо. Това, дето го имаш, нищо не е. Всички хора имат такива дреболии.

- Че това малко ли е? - не се предадох аз.

- Нищо не е, казвам ти. Там, в другата държава, има други хора. Такива, които имат други планове и мечти, други разходи и цели. Те имат нужда от други правила, от друга защита, важно е техният живот да бъде съхранен и опазен, защото това наистина са други хора, те правят нещо друго, не като останалите. За това за тях се пишат специални правила и закони, грижат се служби, правителства, партии и парламент. Техният живот и бизнес е съвсем друг, те правят всичко това, от което ти хал хабер си нямаш, а и няма да имаш! Тях друг съд ги съди, на друг господ се кланят. Там, ако щеш, хлябът и водата са други. Не мога да ти помогна, при тебе няма нищо по-различно от хилядите други хора. Карай си живота и си трай!

Запитах го:

- Ама там е по-добре, нали?

Човекът кимна:

- Представа си нямаш дори! Всичко цъка. Е, малко по-скъпо е, но си струва.

Казах му за трети път:

- Но аз искам да живея в другата държава!

Онзи човек много бавно и внимателно ми отговори:

- Драги мой, ти вече живееш в другата държава. Тя си е твоя, пази си я и си карай спокойно напред. И не питай за никаква друга втора или трета страна - не може всеки, който му скимне, да ходи там! Няма да оживееш и един ден, повярвай ми.

Повярвах му, къде ще ходя! Аз съм от иръпшъните, които вярват на хората.